За изкуството и кравите в света на Диска

Тери Пратчет

Discworld-Where's-My-Cow 51c8GGEX3bL._SX258_BO1,204,203,200_

Великият Пратчет бе истинският бог на вселената, или поне на един свят, носещ се връз костенурка, слонове и разни други мегатонни гадове, пърхащи весело се из чистия вакуум към края на времето. Но и боговете си отиват, не съвсем неочаквано, но пък обичайно без да оставят каквито и да било заместници, а само едно самотно объркване. И купчини артефакти за поколенията. Сериозно смятам книгите на дядо Тери за едно от най-добрите достижения на човешкия ум – идеалният баланс между умното чувство за хумор и богатото развинтено въображение, можещо да отрази една цяла реалност по най-не-реалностния и не-възможен начин, на който дори и не по-малко великият Дъглас Адамс няма как да възрази. И ако сте сред феновете на доброто старче със старата шапка, който винаги има една гениалност под ръка при поискване, със сигурност ще ви обхване манията да колекционирате всичко с името му на корицата. Та така се стигна и до запасяването ми с една детска книжка с картинки и една малко по-не-детска книжка с картинки. Има и малко текст, мда.

Изкуството… е носталгичната красота на един брилянтен ум, предадена от неземните ръце на още един гений със запазено място на Валхала, или там където отиват по-добрите човешки екземпляри  – Пол Кидби. Можете да го познаете винаги по прекрасните корици с милиард, почти невидими без сериозно вглеждане елементи; море от цветове на скъпоценни камъни, и най-странните, и както ще разберете в последствие – най-достоверните изражения на жителите на света на Диска при поредния им сблъсък с всичко нередно от няколко съседни измерения наведнъж. Най-добродушното изражение на Смърт, най-пищящия образ на Ринсуинд, най-широката усмивка на Библиотекаря – всичко това, и много, много повече, напомнящо ни за наличието на божествената искрица на създателя у всеки от нас, която единици ползват по предназначение и създават… ами, красота. В най-буквалния и безапелационен смисъл.

А Кравата… е кратка история за един баща, опитващ да приспи малкото си отроче, докато скатава от нещо начумерената мама. Което би било класическа битова история, ако не ставаше въпрос за началника на стражите Сам Ваймс, а детето трябва да живее в Анкх – Морпорк , където по улиците скитат лъвкратианскит миньони с повече от свежо чувство за хумор. Та приказките за лека нощ не са това, което бяха, и едно себеуважаващо се  анкх-морпорско хлапе няма да поеме нищо по-малко от лек хорър за заспиване. Чудовищните – в повече от един смисъл – илюстрации са основни герои на историята, и книжката се превръща в него много повече от поредното парче хартия, което беззъбото ви отроче ще олигави щастливо. Е, винаги съществува опасността вие сами да си я олигавите от свръх доза визуално насищане на сетивата, но пък контролирайте се малко от малко, де.

Въобще – Пратчет. Не е възможно да е лошо.

Advertisements