Издирени и записани чудновати истории

Ган Бао

167877_b

Продължавам опитите си да заместя или поне лекичко позапълня празнината от липсата на великолепния Ди и неговия Изток на почти вълшебства и красоти. Тан Бао не свърши особено добра работа, макар и с подчертано класическия си потенциал. В изданието от преди пораснал човек време има доста естетика, което си е направо анархия от времето на грозните книги, наречено соц, за което само си мислите, че знаете достатъчно. Твърда корица, креативна полу хартиена – полу платнена обложка, излюстрация в стил театъра на сенките или мастилено петно, зависи. Малките фрагментарни историйки носят дъха на древни пергаменти изписани с калиграфска точност и тушова магия, но също така и твърде подробната , педантична скучноватост на архаизма в думите.

В актуалното издание на Изток Запад корицата отново е произведение на изкуството, което обаче не съумява да компенсира потока от трибуквени срички, които се явяват нечии , и то различни, имена, безкрайните начала на истории, така и несрещнали своя край, или пък преждевременно се ударили в него. Записки редуващи се със що-годе смислени истории, завършващи по отчайващо еднообразен начин. Да, вълнуващо е човек да сънува три чайки, ачкащи на гола скала, и това да значи, че ще бъде заринат в богатство и почести, но сред петдесетата подобна история някак ти накривява. Герои няма, има само участващи лица. И да, много богове, духове, магьосници, чудати същества и всевелики мъдреци, но поднесени под формата на купчина красиви изваяни кости, които така и не достигат ниво на гръбнак. Може би такава трябва да е Източната класика, а всичко останало е западняшка пародия на неразбираемото.

Advertisements