Невидимия

Хърбърт Уелс

За световете на твърде много подранилия във времето Уелс, съм ви разказвала и друг път, и на друго място – при Трубадурите, но благодарение на хм… различните от законова гледна точка сайтове, откривам все още неизследвани дълбини на абсурдните, или вече не толкова, идеи на един от най-оригиналните умове на литературата, поне сред тези, които ми допадат на емпатично ниво. Благодарение на все по- древната соц поредица Световна класика, от времената , когато дори и бабите ни са имали възможността да се докоснат до странното и напредничавото в лицето на книжните творения на мистър Уелс срещу няколко кила хартия за вторични суровини ( разбирай рециклиране по новому ) , макар и най-вероятно подкрепено от задължителните партийно-ориентирани предговори от одобрени във времето си критици. Възможно е и самите текстове да са били леко осакатявани или поредактирани в частите си, които биха могли да се сметнат за ласкави към големия западен свят, но каквото е останало е страшно добро, и прочетено в правилния момент и нагласа може да те накара да се влюбиш в отдавна отлетялата творческа душа.

Невидимият е перлата в колекцията Избрани съчинения на тази поредица, изключителен роман или новела, или повест – както искайте го възприемайте заради обема, истински социален хорър за отхвърления от света интелектуалец, подчинил немислимото в науката за постигане на неясни цели, мислени да донесат неизмеримо щастие и богатство, а всъщност поднесли само болка и смърт на създателя си. Историята вече е банална с многото римейкове , разкази,че и песни посветени на идеята да си невидимо ненаказуем и господар на света, но Уелс разкрива неудобните битови истини, свързани с недоизкусуреният властови подход на придобилия от нищото сила и способности, явно непредназначени за неговите възможности и морални лимити, човечец. Умът не е гаранция при вземане на правилните решения, защото твърде често върви ръка за ръка с егоизма, социопатията и лудостта на косъм разстояние от усмивката на побъркания гений. Краят е логичен, както е и самото действие. Хората се предават, нараняват, отказват да разберат значимостта на всяко действие, което е новаторско и не е извършено от самите тях. Прогресът не е за всички, особено за изпълняващите го.

В сборника има и редица разкази, както и още един роман-повест, но те леко угасват в блясъка на посланието на Невидимия. Все пак имаме готическа приказка за недодялани призраци – масони, биографични бележки за несполучливите прехвърляния в млади тела от учени богаташи, почти есеистични разкоствания на закоравелите викториански ( или едуардиански , не съм специалист ) нрави, романтично-гротескни етюди, комични описания на владеещата деня аристократична интелигенция, смехотворни пътешествения в диви географски ширини, кърваво-огнени истории за изневери, и въобще цяла плеяда от малки съкровища , написани с брилянтно чувство за хумор и лек цинизъм към целия свят и всичко останало във вселената. Имам понякога чувството, че интелигентни текстове са се писали само и единствено преди времето ми, а сега всичко, което се продава, е чисто и просто обуквовена пошлост и разплути низки страсти, елегии на тема възвишеност на простотията и възвеличаване на малодушието. Не ме корете , че все гледам назад и настрани в невъзможното -истината ми е винаги била някъде отвъд моето минало, в някакъв вариант на неслучило се настояще, за което обаче си спомням понякога. Реалността ме бие все тъй упорито и лепкаво през лицето всеки ден, но все така не ми харесва. Може би се замислям за варианта с невидимостта. Или невиждаемостта. Различни неща са.