Елена

Ивлин Уо

49794_pic_m

Това ми е първия сблъсък с великия Уо, и съм леко на ръба във впечатленията си. Все пак обаче, по мненията на критици, а и на самия Уо, тази му книга е доста по-различна от обичайните му творби, което едновременно ме обнадеждава и мъничко плаши , най-вече заради идеята, че ще се натоваря както обичайно с още купчина заглавия , сбирани с колекционерска страст ,  въпреки липсата на място за съхранение или демонстриране пред глътналите езиците си заради заплашителната ми колекция тухли четворки гости, като после ще мисля с дни на кого да  подарявам така излишния целулозен материал. Но за Елена да кажем нещичко конкретно. Исторически роман, посветен на времето и зараждането на религията в нейната естествена люлка на  цивилизоваността, истински английски романс без любов, почти никаква надежда и криворазбрана вяра във византийско-римски одежди. Но не сюжета, а думите са важни в този текст. Той изисква и искрено заповядва да се чете внимателно, да препрочиташ някои пасажи, да се усмихваш натъжено на други, и да си мислиш колко малко си разбрал от цялото послание, създадено за хора от други времена и с мислене, което те едновременно еуфорира и депресира със спокойната си усложненост. Религията не е тематика за всички, но различният поглед, скриващ се зад паганските одеяния на спорно непознато време , за което освен тесните специалисти , почти никой не знае кой знае колко, освен шепа факти, те кара да виждаш героите с кринолини, фракове и бели ръкавици, как препускат из балните зали на стария Лондон и доказват, че народопсихологията не се изменя толкова бързо , колкото ни се иска , за да бъдем наречени достатъчно съвременно – различни , дори за достатъчно много векове, изпълнени с трупове, технически прогрес и студенокръвие. Изключителен текст за ценители, труден и брилянтен, странен и владеещ различни измерения на възприятията, които обаче малко хора притежават реално. Дано се намерят повече качествени читатели за толкова качествени книги.