Змии в стените

Сибин Майналовски

 zmii

Поредният великолепен сборник на колекция Дракус ни води в световете на Сибин Майналовски, където преобладават тъмните цветове, отчаянието и доста изобретателната жестокост, но написано с онзи впечатляващ майсторлък, който те държи в желязна хватла, дори когато повествованието усилено работи по връщането на закуските ти от последните десетина години през грешния отвор. Защото зловещи сцени, от онзи тип, който може да накара и най-върлия фен на Баркър да зациври тихичко в мрака – има повече от достатъчно. Ако сте от нежния пол, с който природата ме е обрекла, ах, извинете липсата на дрънкулки в междукрачието ми – вероятно доста от нещата ще ви дойдат малко в повече, в смисъл има съвсем мъъъничко в повечко от необходимото кърваво-слузести-шляпащи по паважа разкъсани вагини, отколкото бих могла да подмина без да се замисля по Фройд-Фромски за нечии лични проблеми, намерили своят виртуозен хартиен живот. Прочетете преди всичко предговора на Сибин – един от онези текстове, които демонстрират много повече за личността на един автор, отколкото можете и да си мечтаете да научите от което и да е жълто издание. След него ще ви се иска да почерпите създателя на толкова много книжна болка и писъци в тишината едно голямо, ама много голямо, от каквото пие, и ще се замислите за някоя наистина читава личност от женски пол, с която да го запознаете, като последното ще се окаже доста трудна задача, та повторете първата крачка – налейте си и вие едно, че приключение ви чака.

Дали из дебрите на кръчмата на Зелената котка, събрала всички адски изчадия от милионите измерения наоколовръст, които, ще разберете и сами, са много по-добра и безопасна компания от който и да е леко меланхоличен младеж в метрото, или из градските потайности, на които никога не ще погледнете с онзи безгрижно – спокоен поглед на господар на положението, да – ще има отново твърде много спотаени викове в тъмнината. Поемате на пътешествие малко мръсно, доста кърваво и леко намирисващо на лешоядни стоки на моменти, в което ще се изумявате как две странички история ще ви държи будни в следващите няколко денонощия, заредени с нож, базука и гарота под възглавката, ей така, ако някой реши да намине. А какво ще си носите в ръчната чанта – е тук оставям избора на въображението ви и асортимента на най-близкия оръжеен магазин. Честно, страхът от нечие въображение за мен не е ново, Лъвкрафт, Баркър, Лазаровски – списъкът не е много дълъг, но сега окончателно към него се присъединява и Сибин, и вече мога да твърдя, че разбирам поне донякъде условния рефлекс на всеки мъж при сцена на негов събрат ритнат в топките, да се свие в меко кълбо от емпатичност относно най-уязвимото.

Да, жените сме кучки, често в онзи смисъл на разгонени животинки в кучешки парк напролет. Не всички, но тъй де – почти всички, в някакъв момент от живота си са правили едни серийни лъстиви грешки, но изборът ни следва една доста противна повтаряемост – или всичките ни партньори са дебили-биячи, или мухльовци – използвачи, или мачовци-неверници, или там какъвто е моделът ви на подражание.  И при всеки от нас винаги е кипяло и вряло в един кратък период от време, когато сме били разкъсвани от видения за адски огън, адски хрътки и разни други адски работи, изсипващи се върху главата на поредния неудачник, който ни е отнел от младостта, времето или каквото там ни е ценно. Но рядко има хора с таланта на Сибин, които да претворят вероятно справедливия си гняв срещу конкретни субекти от женски пол, че и майките им, приятелките им, и прочие индивиди, заети да им размътват и без това кухите главици, в толкова добри и смущаващи етюди. Сериозно, от страх за най-атавистично важното си, тези дами би трябвало да му плащат издръжка, откуп или нещо такова, щото аз лично бих се завърнала за постоянно в лоното на нощното напикаване от невръстните ми памперсни години, ако знаех, че съм някой от обектите на перото му. Но за радост съм просто сред масата фенове и фенки, които смутено ще кръстосат крачета за всеки случай и с леко нервна крива усмивка ще предложат само искреното си възхищение пред силата на словото в ръцете на човек, който си разбира от работата. Иначе става много, много страшно.

Advertisements