Блястящият свят, Златната верига

Александър Грин

1872211_b

Наричат го руския По, може би Стивънсън, или даже Джойс. Което значи , че си имаме работа с истински класик. Значи обаче и че е доста трудно четим, но завладяващ. Без съмнение. Ама ако ме питате за какво се разказва в тези две книги – вероятно ще помрънкам малко и ще сглобя някое и друго изречение. Истината е , че сюжетът отстъпва на начина по който се води историята, както се носят думите и сглобяват образите на странни хора със странен живот пред очите ви. И в мен се загнезди усещането, че се срещнах с текстове , за които още съм малка, мъничка, съвсем душевно дребничка. Или просто не разбрах твърде много неща.

Блестящият свят е история за свободата, олицетворена в образа на един особен типаж, за който не разбираме практически нищо, освен че някак може да лети. Може би е извънземен, може би е ангел, или експеримент, но така или иначе си се носи по въздуха и смущава животеца на масите. Особено изнервя властимащите, които просто не знаят какъв е този феномен и дали е враг или инструмент за евентуално господство. И като всички управляващи умници , те така и не успяват да разберат есенцията на свободата и бъдещето, и оплескват всичко. затривайки го съвършено безсмислено. А даже любовта не може да спаси света.

Златната верига пък е един псевдо пиратски роман, но и готически такъв със странния замък с хиляди стаи, неясни приспособления и чудати странници живеещи на почти омагьосано място . Имаме влюбен болнав богаташ, красива девица с чист нрав , симпатични авантюристи с неясно минало и едно момче с повече страст към живота от който и да е средностатистически герой на роман, за който сте чували. Емоциите се завъртат, случват се безброй неща, които дори под смъртна угроза не мога да обясня, водят се диалози без какъвто и да било проследим смисъл, и почти се радваш на финала, че има такъв.

Ако не знаех, че самия Далчев е преводач на Грин щях да помисля, че някой не си е досвършил работата както си трябва. Но не е така – това е истинския смисъл, истинското послание и истинския език. Просто са едно ниво на разбиране над позволеното ми към момента от коефициента на интелигентност. И само мога замислено да оставя томчето с шедьоври на издателство Захари Стоянов на поличката за недоразбрани книги, и да си кажа че някой ден в есенно-зимните дни на живота ми ще посрещна Грин с повече разбиране и душа. Засега само мога да си отбележа, че съм се срещнала със майстор без съмнение, и това ми стига да съм доволна.