Землемория


Урсула ле Гуин

Бих могла да се закълна, че всички копират от леГуин ( никога не съм сигурна как се пише името и).
Според мен и Тери Пратчет, и Джоан Роулинг, и всички останали знайни и незнайни фентъзи авторчета на килограм, нагло и зверски копират леГуин. Няма как – Землемория е на 50 години книга, а всички знаем откога са на пазара така прекомерно и неоснователно прехвалените бестселъри за света на диска, очилатото тийнейджърче и тоновете елфи, немъртви и джуджета, които пък са изкопирани от Толкин, ама това е вече търсене на авторски права от името на мъртвец.
Не чета книги, които чак толкова се комерсиализират. Това значи, че си писал за парите, а не за идеята. Не знам защо, но не ми харесват хора, които пишат за парите. Да, това им е работата все пак, хранят семейства, изплащат заеми, но имам малко по-романтични изисквания към литературата. Като да е писана от сърце. Заради идеята.
Скоро гледах филм по Землемория. За тези, които не знаят главния герой в книгата би могъл накратно да се опише като доста мургав, средиземнорски тип, с доста суров изглед и поведение. Във филма ме очакваше русо, нежно, къдрокосо същество, весело намигващо към скритата си, или не чак толкова, жествена същност. Доколкото знам ЛеГуин се е отказала публично от филма. Както, ако се отказваш от дете. Велико решение.
Една толкова красива история, заедно с продължението и за другия вятър, не заслужава да бъде снимана толкова по холивудски, толкова захаросано и лесносмилаемо, за ниво на интелигентност на средния зрител не повече от  5 – 5 и половина години. Но може и това да им е било таргет групата. На режисьорите, не на ЛеГуин.
След Землемория харесвам драконите. И внимавам за техните имена. Както и за своето.

Advertisements