Звездни дневници

Станислав Лем

146935z

Класическата фантастика може да бъде изключително забавно четиво, не само за не особено пространствено начетени представители на физичните катедри от престижните университети или просто обичайните маниаци на темички от типа на вариационна космогония или теоретично паравреме, а ако е написано и с нетрадиционно за предполагаема творческа сухарчевост , силно чувство за хумор и подчертана автоирония, скрита зад преките думи на главния , неблестящ с нищичко , и все пак симпатичен,  космически пътешественик, съвсем завладява масово сърца. Такъв се оказа и Йон Тихи, един доста по-хладнокръвен и за разлика от другия известен междувселенец в литературата Артър Дент – обучен едновременно междугалактичен и междувремеви изследовател, с безброй приключения, някои естествено неподлежащи на обяснения, разтеглени между толкова много времеви пояси и материални територии, че за неподготвения мозък г-н Тихи в по-древен и от блещукащ междузвезден вампир. Паралелите с Дъглас Адамс са повече от видни по безкрайно много начини, но все пак ако абсурдизмът на англичанина ( мерси , Гост 🙂  ) е по-лесно смилаем и нахилващ, то шашавостта на космоса на Лем има свои си политически, социални и морални краски, за които няма начин да не се замислиш на какви точно реални събития от живота на поляка репликират. За мой късмет интересът към политиката ми е просто нулев, така че възприемам всичко достатъчно първосигнално-читателски, и смело нагазвам страници, по-прилични на научни трактати, отколкото на обичайно хумористично забавление, включващо ракети, светлинни години и чуждоземни раси.

Странният ни пътешественик, въпреки опитите да разкрие част от родословното си дърво, което в действителност сякаш се развива в няколко темпорални нива едновременно, остава пълна загадка и сглобен от нищото образ, който нито можеш да оцениш като безгръбначен, оцеляващ, леещ пот и сълзи по галактическите полета късметлия, нито като безразсъден любопитковец с достъп до вселенско познание и необичайно високо доверие към личността си, въпреки доказателствата в полза и на двете ми определения. И въпреки необичайната си облицовка за герой сред звездите, все пак Тихи остава любим образ на хиляди читатели, сред които може би донякъде мога да се зачисля и аз. Йон има изключителната способност да се набърква в най-огромните каши и да бъде направо невероятно недипломатично наивен землянин в сблъсъка си с десетки, изключително надхвърлящи ни по толкова много параграфи цивилизации. И пак си остава някак достатъчно симпатичен, че да стискаш палци някой да не го сготви или претопи в отпадъчен материал по погрешка. Странният пътуващ между световете се сблъсква с народи живеещи под водата, но всъщност абсолютно непригодни за нея; хора нарочно създали унифицирано общество без личности, а само с менящо ежедневно функциите си цяло; светещи абажури, подложени на постоянен метеоричен поток, принуждаващ ги да се самовъзпроизвеждат на всеки две минути; доброволно саморазграждащи се за през нощта индивиди, поради липса на място на собствената им планета, които ако се разсипят се допълват с малко яйца, креда и желязо, и са перфектни отново; аватароподобни синкави полуживотни, изживяващи бясно епохите на  цивилизационен растеж и крах под влиянието на полудяла машина на времето, и още толкова много абсурдности, че ми е просто претъпкано в главата с впечатления, които ще населяват подсъзнателните ми сънища много дълго време.

Въобще ракетите биват напускани бързо и на преден план излизат  детайлните описания на общества – странности, напомнящи ни твърде много, въпреки често подчертания си не хомосапиенски произход, точно на нас и най-огромните ни слабости. Което ме кара да се замисля за теорията на Лем , че светът ни е произлязал от двама пияни инопланетяни, които са се изпикали, изсекнали и изхвърлили малко биологични отпадъци на местенцето ни, и така се е зародила първичната каша, дала начало на боклучаво общество, чиито лични наименования в официалната документация на висшите създания из вселените просто трябва да се прочетат , когато сте на работа и с каменно лице, за да се самоизпитате колко ви е твърд самоконтрола върху напъващия хилеж. Хумор за нърдове и интелектуалци, по фантастически.