Крехки и други неща

Нийл Геймън

Умишлено наричам книгата с името, което се смята от болшинството, че  повече и приляга. Макар че нито чупливи, ни крехки би могло да опише нещата, които Геймън е събрал в това сборниче от брутално изящни приказки за хора с тъмна страна. Книгата ме спечели с първия разказ, посветен на света на Лъвкрафт, в който съвсем не по лъвкрафтски хората са си съвсем живи и обитаващи любимата ми викторианска епоха ( или поне каквото е останало от нея ). Нататък нещата почти достигат гениалността на този първи момент на влюбване в играта на Геймън.
Дали това е книга с истории за духове? Почти, но от онзи стария стил на случващи се лоши неща на не особено свестни хора, а не модерния тип истории с невинни жертви на тъмната страна. Класическия принцип „каквото повикало такова се обадило“ винаги ме е привличал повече като идея от „невинните ги изяждат първи“. И въпреки всичко Геймън не предлага архаизъм или стилово обременената налудничавост на класицизма в тъмните изкуства. Модернизмът на циничния поглед на съвременния непукист обърнал отегчен взор към изтърканото откъм демонични номера извечно зло просто те зашлевява през физиономията страница след страница, дори и от нещата очевидно писани за пари, а не за класическото укротяване на вътрешни зли духове.
От Геймън съм чела само две книги преди тази, които според общото мнение не са неговия връх, ама за съжаление въпросния върхов момент е отдавна изчерпан на българския пазар. Звезден прах се оказа доста по-добрия вариант на един сравнително приличен фентъзи филм, който на второ гледане обаче ме приспа за около 15 секунди, а Коралайн бе брутална приказка от явно моя любим тип – с главна героиня оперирана от естественото детско чувство за страх, но за сметка на това притежаваща увереност, че дори когато границите на света така да се каже изчезнат, всичко пак ще е ок. Обичам хора с духа на супергерои, които обаче твърде лесно се размазват на паважа, ако рекат да скочат от някое прилично високо място. Не обичам реализма в душата, извън нея – нямам забележки. Трябва да се вярва, че лошото точно тебе ще те подмине, иначе депресията ще те настигне просто за секунди. А това на мен лично ми е конкретен проблем.
В момента ме гледа от библиотеката вкъщи и Американски богове, но не и е сега времето. Просто малко да намаля реалната бруталност и пак ще се изложа на кръстосания геймъновски огън. Плей он.