За щастие, млякото

Нийл Геймън

product_160

Геймън е от онези автори, чиято уникална странност ви кара да отделяте винаги от времето и парите си при излизането на всяко едно заглавие с неговото име на корицата, било роман, сборник разкази, или както е в случая – невероятно шантава, уж-детска, ама не точно, богато илюстрована книжка, с която ще си мечтаете да бяхте израснали някога. Не очаквайте мрачността на Коралайн, или подземния свят, изпълнен с богове и чудовища от Никога, никъде, никой, а „само“ почти безобидното пътешествие на един зает и малко завеян баща, тръгнал да купува мляко за закуска, тъй като ясно е, че зърнените крънчове са невъзможни за консумация с нещо различно от лактозен продукт, и липсата му обрича горките му хлапета на глад и мизерия. Или поне в един ръкав на времево-пространствения континиум е така. Само че господин бащата тръгва по няколко алтернативни пътища едновременно, не без съвсем навременната помощ на една много симпатична и учена динозавърка с машина на времето под ръка, и прескача през толкова различни места и моменти, че се стига до намесата на между – пространствената дино полиция, за да се оправи кашата на финала.

Естествено е да сте се напълно объркали до сега – това е все пак целта на заниманието, и бандите от пирати, извънземни декоратори, туземци-поклонници на бога-скала, зъбати вампири и – не съм сигурна откъде се взеха – аквариум пирани, работят усилено за каузата на нон-сенс абсурдизма с нотка научна възможност. Действието се мята бясно през морета, джунгли, космоси и навсякъде, където не очаквате; героите се умножават и делят според времевите дупки, в които се навират упорито в последователност толкова логична, че направо фантастична, а ако случайно сте имали каквито и да било съмнения относно достоверността на може би съвсем мъничко прекалено чудатата история на бащата, погледнете към млякото – все пак, за щастие то оцелява лудата гоненица, и си носи следите от откачените сблъсъци с лошковци от няколко вариации на реалността едновременно. Та с две думи – прекрасна история, смахнато разказана, откачено нарисувана, гарантирано нахилваща и на моменти търкаляща по пода от смях. Великолепно попадение на Артлайн, които надявам се да ни зарадват с още от илюстрираните истории на Нийл, от които аз лично имам ужасяващо силна нужда да ме разтоварят от поредния еднозначно реалистичен ден, в който не ме чака нито едно симпатично слузесто чудовище зад ъгъла.

Advertisements