Записките на чистачката Мод

Мариан Пала

22991_pic_m

Ще бъда кратичка. Подлъгах се по едно прекрасно ревю в чудесния проект за безплатно разпространение на отдавна неразполагаеми книги, you-know-where, и  – ха, изненадка – поразочаровах се, макар че почти всичко от ревюто се оказа истина, с едно изключение – емоциите, които предизвика в мен. Наполовина етюди от абсурдни смешки тип Тъп виц на Комиците, наполовина завоалирана политическа сатира от соц времена, замазана със сюрреалистични настроения и странности на килограм. Звучи ви готино? И на мен така. Обаче даже некадърните картинчици от вида размазано с нокът върху петносана салфетка в задушлива селска кръчма не оправиха работата. Ако нямаше купчина  други нечетени книжлета в библиотеката ми – щях да се жертвам даже да си завърша четенето на тази, но признавам я изоставих с опънати нерви някъде на 2/3. Е, стана ви ясно какъв ми е вкуса. И че с Блажев сме на двата ръба на вероятностната субективистка критичност.  Измислям си термини, точно така. Не съм си спряла креативността до ъгъла на реалността, а поглеждам честичко извън нея. И продължавам да не мога да чета книги за живота as is, както и такива, които се крият зад вариация на абсурдното лице на изкривената реалистична бълвоч отвъд нослето ми. Та Пала нямаше как да бъде моя автор. Но не пречи да е на някой от вас.

Advertisements