Замък в небето

Даян Уейн Джоунс

Сякаш са ме чули, даже и послушали някак от издателството, ей! Победа на читателското мнение! Алилуя! В смисъл –  книжката е малко по-малко лъскава от предишното приключение на Хоул, по-мека и издръжлива на дълго носене из дамски чанти, а качеството и е все така високо. Поредната красива, ярка, пъстра, захарно-сладостна история, истинска почивка и удоволствие с великолепна идея, хипер симпатични герои без нито едно изключение и смешни илюстрации за подсилване на наистина топлото излъчване на книжката. Топло е ключовата дума за въздействието тук. Става ми толкова уютно и меко топло от нея, че се връщам някак в далечното си детство и най-щастливите си мигове, които за съжаление мога да оценя и мечтая само на тези мои средни години. Въпреки , че е продължение на основната история на Хоул и Софи, омаскарена така ужасно от онзи японец пацифист с хентай – хомо уклон, те се появяват в пълния си блясък едва в края. Или не точно те.  Тук е завръзката, така че не мога да разкрия повече. Наистина много забавно и леко четиво, силно препоръчвам срещу ужасната , стягаща устремно-менгемно главата ми,  пролетна мигрена. Или каквито и там да са личните ви признаци на депресивна смяна на сезоните. Топъл лъч, мека усмивка, нежно докосване. Колко ли ми е далечен този спомен…

Advertisements