Тъмен замък, бял кон

Танит Ли

dark castletla16btla16a41JTNFHGMYL__SY344_BO1,204,203,200_ tla30b498573

Каква трябва да е наистина добрата приказка? Или да е достатъчно страховита – настръхваща и мрачна, или оптимистичнo – наивна и весела. Дори и когато става въпрос за приказки за големи. Една невероятна комбинация от истории за така наречените пораснали, ни поднася великолепната кралица на епичното фентъзи Танит Ли, и тъй като няма къде да чуете за тях, аз ще се заема с моята вечна образователно – просветителска дейност, започнала от четвъртия ми рожден ден насам. Мда, досадна съм си от малка.

Първата история е меланхолична, тъмна и поетична, от онзи тип повествования, с които Ли е световно известна навсякъде, с изключение на нашата страна, естествено . Замъкът на тъмнината се развива в непознат свят, обитаван от необясними сили, внушаващи само страх и ужас в ментално свилите се, привидно нормални човекоподобни обитатели. В злокобен замък някъде на север, красива бледна девица бива пазена от две макбетови вещици, които избягват срещите със слънцето, хората и храната. В малко селце някъде на юг един младеж бива докоснат от преоблечен бог и усеща в себе си силата на музиката, създавайки най-съвършенния инструмент, можещ да изсвири човешката душа. Срещата е неизбежна, но не и предвидима. Едно спасение довежда почти до трагична смърт, свободата не е за нечовешката чиста девойка, ами по-скоро за зло от другия край на възможното, а любовта така и не се случва по начина, на който сме свикнали в приказките на другите. Готическа атмосфера, вихър на неизбежност и потоп от неутешимост. И много, много красив език.

Втората история е светла, смешна и забавляваща се с всички възможни клишета на фентъзи жанра. Принцът на бял кон ни отвежда в странен свят с магия, три луни и слънце във формата на поничка. Главният ни герой по никакъв начин не може да бъде убеден да си върши работата и да се нагеройства, ами е твърде зает да води най-кикотещите разговори с коня си, който отрича да е способен да говори, и като се отегчи същия, прибягва до метаморфозиране в пухкав лъв. Двамата поемат на безумно и безцелно пътешествие,  побеждавайки метални дракони, освобождавайки хистерични красавици, биейки се с ходещи гори, говорейки с вещици с разстройство на личността и спейки в пухести облаци, собственост на прозрачните деди на елфите. Невероятно комично, и все пак изискано като език и красота на невъзможните картини и постоянно вземане на подбив на всички възможни легенди, образи и заглавия във фентъзи историята.

За мен бе прекрасен самоподарък поредното пътуване в света на Танит Ли, където твърде малко читатели  имат шанса да се потопят. Обзема ме нарочното внушение, че Ли пише само за мен и ми изпълнява и най-съкровените читателски желания. А какво по-хубаво от това да си имаш свой личен писател. Има нещо кралско в подобно усещане. Пожелавам го и на вас.

За всички любители и полу-професионалисти във фентъзийното писане – очаква ви конкурса на MBG Books за нов български фентъзи роман , включете се и ни омайте! http://trubadurs.com/2013/12/30/konkurs-fantasy-roman-2014-mgb-131230/

А за всички фентъзийни, и не само, ревюисти – вас ви очаква конкурса на Трубадурите за авторско ревю на книга – ето тук: http://trubadurs.com/2013/12/03/konkurs-za-revju-131203/

Advertisements