Замъкът на Лорд Валънтайн

Робърт Силвърбърг

Не помня колко пъти вече съм чела и препрочитала тази книга.
За първи път геният на Силвърбърг безмилостно ме застигна на твърде малка възраст, когато единствено и само приказките ме вълнуваха. Не че и сега не е така, просто с времето мега технологичната фантастика и историите за (не) далечното управлявано от компютри бъдеще така и не ме завладяха. А тази книга спокойно може да се нарече приказка, и то не само за възрастни. Просто така наречените възрастни ще разберат смисъла, а децата просто ще четат за един красив свят.
Оригиналност в историята вече не намирам. Може да е била първата от своя вид, но чак толкова исторически подробности не знам. Харесва ми всеки, който може така детайлно и многоцветно да създаде един цял свят, с достатъчно усложнено общество и човешки напомнящи нрави. По странен начин книгата ми прилича на една не много популярно творение  ( поне за мен ) на Урсула леГуин – Лявата ръка на мрака, която все се заричам да допрочета, но не успявам, основно заради неприкритото приветстване на транс и  хомосексуализма, вплетени в идеологията на едно цяло несъмнено уникално мъжко феодално общество на хермафродити или хора почти с избор за своята сексуалност. Напомня ми на един виц, в който лекарите не съобщават вече пола на децата, а казват на притеснените родители, че то детето само ще си реши какво ще стане като порасне. А аз такива вицове не харесвам. Малко съм консервативна, знам.
Замъкът е доста по-„нормална“ в това отношение книга. Бих могла да я опиша като рицарски роман за чужда планета, но това описание ще отблъсне много хора, принципно неразбиращи идеята за рицарския роман, като нещо хубаво. Прилича ужасяващо много на сценарий за игра. Даже бих могла да се закълна,че съм намирала различни идеи и части от нея в игри от близкото минало. А че съм намирала подобни заемки в други книги, това даже не го обсъждам.
Замъкът е една прекрасна книга, защото е просто образец за създаване на светове. Ако някой ден мога да си създам собствен реален свят благодрение на така бързо развиващите се технологии, ще се опитам да го направя толкова пълнокръвен и многообразен като този на Силвърбърг. Гениите никога не трябва да бъдат подценявани.