Зайчето Питър и приятели

Биатрикс Потър

bk-FolioBeatrixPotter

Понякога за качеството на една книга изключително много помага да си мислиш, че познаваш, и най-вече – че харесваш самия автор, като личното отношение винаги придава един слой положителност към възприемането на каквото и да е. Ами така де, защо мислите че иначе обичайно интровертни и човекомразещи писачи си организират литературни четения, в които с вградена усмивка ви четат откъси от личните си емоционални откровения, очакващи само и единствено обожание и фенски припадъци, но все пак приемащи и тихото безразличие, и безмисленото подписване на корици, наречени с любов, с обич, на моя приятел, на супер готиния или каквото там се измисли, читател, който никой не познава, но трябва да бъде насърчаван да си купи и друг път някое и друго книжно тяло, за да може да не му спрат тока на уважаемия писател. Или поне в доста случаи е така. До колкото съм чувала имало е ведри автори, които си умирали за срещи със своите почитатели, на принципа на фолк звездите. От кой тип е вашия любимия думосъздател, няма как да знам.

И аз така се позаинтересувах коя е точно Биатрикс Потър след филма с Рене Зелуегър, или както там и се пише името, който на принципа на емоционалната любовна история и пристрастие към писането и драмата, някак остави в мен изключително топло местенце , което си обещах да посветя на животинките с дрешки, палав характер и в повечето случаи с доста приличен вкус след бавно изпичане и обливане с масълце. В България Потър е издавана от Труд, които даже са направили доста красив фолиант, събиращ десет от историите за зайчето Питър, катеричето Лешничко, котето Том, и цял куп други oбрази – символ на викторианското разбиране за забавление и детско възпитание. Наред с изключително детайлно изпипаните картинки, истинско удоволствие да бъдат разглеждани с упование в красотата и деликатността на рисунъка, и задължително пазени от мръсни детски ръчички въоръжени с пастели, се стелят и малко необичайни истории, на моменти твърде смущаващо точно намекващи за смъртта на привидно интелигентните и личностно дефинирани домашни животни от селската ферма, които в един момент си гладят фустите, а в друг – биват детайлно планирани за одиране и приготвяне на бавен огън с хрян и билки.

Въпреки малко объркващите , идващи от изневиделица моменти, все пак предполагам нормални за времето си, когато малките човечета са били наясно откъде идва пържолата и са присъствали с широко отворени очи в нейното практическо производство, остатъкът от текстовете е доста забавен, не особено дълбок, но весел по един обран английски начин, в който боричкащите се с колосани якички котета или затворените под кош зайчета наблюдавани от яка селска котка с нечисти намерения биха били възприети като върха на комедията и съспенса. Исторически достоверно описващи мисленето на цяла една забравена епоха от благовъзпитани и някак благородни англикански потомци приказки, подходящи за лека нощ на неспокойни младенци или разтоварване след особено реалистично блъскащ по главата ден на уморени родители. Мога само да се надявам да видим и останалите истории на Биатрикс в красиво оформление и мелодичен превод, иначе винаги остават и оригиналните архаично звучащи рими, пренасящи ни в свят, толкова по-добър от нашия по твърде много начини.

 

Advertisements