Зад маската на дявола

От Николай Пенчев

Сега…искаше ми се много да кажа нещо добро за тази книга, и ще се опитам да го направя. Това според мен е първа книга на млад човек, интересуващ се от история, може би даже учил история, но не се е занимавал професионално с история. Имам някакви далечни впечатления от соца , че преобладаваха два вида книги – единият тип бяха криминални истории от буржоазните времена, писани с цел да се покаже какво ужасно деградиращо е било преди добрия строй, и вторият – възхвално исторически книги, целящи създаване на прилично самочувствие на вековна нация в послушния строй. Поради ограничеността на възможностите, историческите автори от миналото преди демокрацията, се стараеха и профилираха наистина стилистично силно, и пишеха добри и сравнително интересни, аполитически и умерено възхваляващи книги, със силен приключенски дух, по които се правеха и внушителните филми на кино-център Бояна, които са всъщност доста преди моето време на осъзнат зрител, но пък пак са ми великолепни и сега. Та мисълта ми е, че имам твърде много основа за сравнение. И затова Зад маската… за мен е силно провалил се опит за имитация на отдавна загубеното. Имаме една стандартна и предвидима криминална история, която не е никак лоша всъщност. Но е поставена в претенциозен сетинг, който дразни. Ако беше просто фентъзи сетинг на измислена страна – щеше да е чудесно, но самата претенция за достоверност размирисва цялата ситуация. Главният „разследващ“ е твърде смотан персонаж. Трябва да си наистина много добър автор , за да имаш смотан главен герой, и читателите да го харесват. Ники определено не е все още много добър автор. През по-голямата част от времето стисках палци да пречукат Климент по някакъв бърз начин в най-близкото копторче на Плиска. Така не може да се хареса една книга. И финала…боже, аз обожавам Поаро, но Климент не е Поаро, и всякакви паралели между тях са не просто жалки, а отвращаващи ме. В такива моменти осъзнаваш каква благодат е честния редактор или добрия съ-автор. В крайна сметка това е една прилична книга, и средният читател сигурно ще си падне силно по нея, но на мен лично обаче Маската ми крещи от всяка страница, че е можела да се роди къде-къде по-съвършена и изумителна, ама просто някак се е позадушила на изхода на писателската утроба. А това силно разочарова. По-скоро не за книгата, ама автора ще го опитам отново.

Advertisements