Кланът Отори

Лиан Хърн

640708zpic1_9768 pic1_9952 pic1_10200

Алтернативната история е един доста спорен клон на обичайно възприеманото фентъзи – хем не е точно достоверно, хем не е твърде нереалистично, за да се впише уверено сред гордите исторически романи или шарените фентъзийни приключения. Отори е ярък пример за тази междина на жанровете, омесвайки привидно съвсем приемливи псевдо – исторически битки, с нинджа свръхестествени елементи като летене по покриви, невидимост и свръх усещания, способни да засрамят всеки рандъм х-мен със собствено комиксче. Написан от вещата ръка на талантлива авторка, източният мистицизъм придобива нежен хайку облик, обагрящ залеза в пурпур и кръвта по меча на лунна светлива в зарево. Кара те да си съчиняваш някакви стихчета като Откъсва се черешово цветче / последва го отсечена глава / тихо е, и ти звучи направо кристално звънливо сред тишината на екзотичните бури, дивите земетресения и твърде бързо губещата опора цивилизация , разделена на подчинени касти и суицидни господари.

Азиатските острови на Хърн са сякаш отделени от каквито и да били други общества в чисто безвремие и безземие, но за съжаление с наближаване на края на поредицата модерността така или иначе завладява и скверни фентъзийния свят, изпълнен с потомци на богове, свръхнадарени убийци и носители на абсурден морал. Първоначално замислено като трилогия с поетичен висващ край, историята се разпъва и доразвива с поколенията, във съответните сикуъли и прикуъли,  което на мен лично не ми е по вкуса, но пък дава още от същото за търсачите на източна магия. Гръбнакът на повествованието се върти около специален сирак със свръхестествени способности ( изненада, изненада ) , който въздава справедливост и сее мир и доброта чрез невероятни качества и щипка отвързана жестокост, въпреки многобройните загуби на любими същества и приятели, предателствата и мъката световна. Чакайте, чакайте,  всъщност не е толкова тривиално клишисто , колкото звучи. Прекрасният стил на авторката спасява дори и такваз твърде често срещана баналност с изключителен баланс между женска поетика в стил Мемоарите на една гейша и мъжката сурова агресия а-ла Шогунести съновидения, с малко Тигър и дракон хинтче с аромат на специалност, и постига силно четивна и лесна за възприемане книга, поднасяща познати теми по топло мек, но все пак изящен начин.

Отори е красиво упражнение по стил, и в оригинал предполагам поезията ще се лее далеч по-искрено, отколкото в преводната версия, независимо че работата на българските преводачи е наистина много приятна и атмосферично правилна като внушение. Просто някои неща звучат, поне в моите уши, по-красиво на езика на бледите англичани, наречете ме префърцунена дендивистка ще. Самите заглавия на английски звучат като частици от романтично хайку, но преведени губят своя лек ритъм и внушителна странност. Поемете по пътя на Отори без предубеждение, и ще бъдете пленени от източна магия и нелогична смелост, безумна отдаденост към истинските понятия като чест, дълг и съдба, и абсурдна страст на духа и тялото, търсещо единение с предци, богове и демони. Приключение, което можете да изживеете еднакво тръпнещо и на плажа в парещ ден, и на сушинка в проливен дъжд. Всичко е усещане, достойно за споделяне със самия алтер-его в нас.

Advertisements