Жрицата на срама

Жрицата на срама

Лине Кобербьол

Малките северни дечица са странна порода – хем ги гледаш интелигентни, руси и мобилни, хем  усещаш кръвта на рогатите им прадеди да блести през прозрачните им очички… Тази поредица я водят детска, ама според мен е само за малките руси гадове от безкрайните фиордови земи. Цялата атмосфера е подчертано мрачна – експлоатация на хора, обезличаване,  злоупотреба със стимулиращи вещества, продажба и използване на деца за тежък физически труд и промиване на мозъците им до един вид бойна машина, която няма срам, тъй като не знае въобще понятия като добро и зло, чудовища доволно хрускащи човешки кости, вадене на мрачните тайни на всеки рандъм селянин като основна добродетел на уж добрите в историята… Кое точно е детското ? Може би са главните герои – деца на така наречената жрица на срама – оная с добродетелния поглед ,тип изповедник от друга поредица, която всъщност е  самотна многодетна майка с деца от множество бащи, на която като и затвориш очите и устата, си се превръща просто в обичайната селска уличница. Хлапетата са момиченце на около 10-12 години, което в развитие на книгите става една идея по-разумна и не чак толкова страхлива пикла като в началото, и големия брат – пишлеме на 16-17 години, което е еманацията на големия, тромав , безкрайно тъп и всеотдаен за още по-тъпи цели брат. Подозирам авторката в наличие на такъв роднина, щото иначе да вкарваш толкова откровено смотан персонаж май няма много смисъл. Хубавото е, че историята се води от първо лице през гледната точка на децата, които не са точно деца в смисъла, който се влага обичайно в думата, а са често добри наблюдатели , макар и не оценители , на малко оруелската действителност около тях. Магии няма, освен дарбата на змията и дарбата на срама, които ги владеят цифром и словом 4 човека из целия мъничък свят, който напомня на клановата структура на англичаните от времето на Смелото сърце. В смисъл – имаме няколко укрепени селца, най-голямата битка е с около 5 хиляди човека, и въобще населението на малкия свят едва ли наброява повече от Велико Търново примерно. Маломащабно, концентрирано действие, ограничено до съдбата на твърде малко хора, но пък интересно в някаква степен, а и започва да ти пука по някое време за горките беззащитни селяни. Книжките са малки и бързо се четат, историята се развива логично, с прилично темпо и подчертано мрачно и някак обречено дори и в хубавите дни. Интересна концепция на северно фентъзи, което си заслужава даже и само от чисто любопитство. По-скоро да. А – и кориците нямат нищо общо с историята – просто са симпатично шарени и приятни за окото.

Advertisements