Песни за отвъд: Жертвата

Радостин Нанов

19444002 19466160

Ако достатъчно дълго се взираш в бездната , бездната също ще се взре в теб…

Не това не е Лъвкрафт, макар че ужасите зад хоризонта вероятно са първи братовчеди на Ктхулу и компания. Това е историята на светът Дженола, измерение наситено с магия, която обаче бива педантично стъпквана и усмирявана; обитавано от вълшебни същества, които отвратени от човешките ни слабости и глупост, са се покрили достатъчно дълбоко,че да добият статут на детска приказка; подчиняващо се на сляпата вяра в пантеон от богове, подозрително напомнящ на екип междугалактически пътешественици с преждевременно развит божествен комплекс, намерили си уютен пясъчник за велика игра. Свят лош, и необикновен, но единствен за живеещите въпреки всички условности в него. И с гордост мога да отбележа – създаден от човек, за който българският е не просто роден, ами и познат, овладян и използван по предназначение, за да разкрие една мащабна фантазия по най-приятния за един поразглезен читател като мен начин.

Началото на първата българска фентъзи поредица от едър калибър е поставено от много младия, но безусловно талантлив Радостин Нанов – почитател на ролевите игри, възстановките и косплея  на живо, един от бойците на все по-активно разширяваща се армия от анти-ежедневната съпротива, човек с огромна фантазия и чувствително доста по-зрял за възрастта си стил, който изненадва много приятно. Жертвата е началото на виден епос за застрашен от злите сили, дебнещи зад процепи между измеренията, алтернативен свят, в който нещата никога са такива, каквито много се стараят да ви преметнат, че са. Тръгваме от мъничко, забито в нищото селце, със своя лежерен ритъм на живот и правилата на всевеликата църква на тринадесетте, съчетаваща в себе си най-лошото от Инквизицията и Илюминатите в комплект. Твърде бързо обаче на сцената излиза маниакален убиец с неестествен произход, певица с магическо обаяние и древен храм на отдавна отминали цивилизации, идващи да ви намекнат, че ситуациите тепърва ще се заплитат в сюжет, на който всеки себеуважаващ се фентъзи автор би свалил шапка с почтителен жест.

Главните ни герои лекичко напомнят едни други хлапета, надарени с магични способности от КНВ на Робърт Джордан – имаме червенокосо момче сираче – аутсайдерче, което все не се чувства на място; хубавица, с много страстно отношение към красиви дрешки, и вероятно поглаждане на поли, и още едно девойче, обречено да е сайдкик с привидно невзрачната си външност и доста по-остър от обикновеното ум. Ранд, Нинив и Мат… тоест Рори, Анасияла и Вама са сърцето и душата на проекта за отвъдните селения, напиращи да задушат за пореден път живота в една залязваща империя. Сблъсъкът им с една ходеща броня, обладана от видимо демонични сили, докато изпълняват поръчение на църквата – майка, дадено с малко неясни и много съмнителни подбуди, ги отвежда на едно много дълго пътуване из мрачни гори, безкрайни полета, ледени морета и огромни, леко стиймпънк градове, което ги възпитава и състарява преждевременно, карайки ги да вземат твърде много решения, за които не биха били дораснали и след десетилетия живот.

Цялостното повествование има една великолепна гейминг атмосфера, която всеки почитател на игрите в приказни сетове би намерил за определено вдъхновяващо допълнение в почивките между рейдовете из близардските творения за губене на време по тендовагинистичен начин. Жертвата е смесица между куест с пъзели и загадки, екшън рпг с богати битки и плячкосване, морски битки, магически обучителни модове, и въобще всеки елемент от най-добрите игри, за които някога сте гледали ревю някъде. Но има достатъчно разговори, подробности за света и лично време за опознаване на героите като съзряващи личности – все неща, които по-голямата част от гейминг вдъхновените книги пропускат или позамазват в полза на богатството от детайлно описани по сценарен начин начин сблъсъци. Сетингите не могат да ви разочароват – имаме гробници, мрачни замъци, древни елфски гори, джуджешки укрепления, натъпкани до горе със странни изобретения, магически кули и училища, оцелели със всичките си приковани демонични сили дори след пълния погром на света около тях, и какво ли още не.

Злите могат да са абсолютно всички, приятелствата са нетрайни и леко под въпрос във всяка по-напечена ситуация, а отношенията между главните, че и второстепенните герои са меко казано сложни. Има намек за обич, но не от онзи великия любовен тип, а по-скоро от вида на истинското приятелство, така трудно да се установи между хора от различен пол в общество, където създаването на семейство и кроткия разплод са цели номер 1 в битието на всеки човешки обитател на вселената. Няма насилени ситуации, в които несъвместимите характери изведнъж се оглаждат и се напасват един до друг за вечни времена – келявите хора са и келяви хора, и вари ги, печи ги, потънал в личната си физическа и психическа болка интроверт няма как да се отдаде напълно на един суетен и самовлюбен в образа и уменията си екстроверт, и то само за няколко дни. Каквото се събуди като емоции се подчинява по-скоро на вариация на стокхолмски синдром, където под влияние на адреналина и всички диви хормони, които ни помагат от векове да тичаме бързо току пред челюстите на нещо много голямо и гладно, хората си стават близки и приемат странната и смущаващо объркана в абсурдността си цел, за нещо, което ще трябва да се постигне на всяка цена.

Гордите нафукани имперци, мъдрите затворени сайфарски номади, белирските морски пирати- викинги, северните крале-савяри на бившите джуджешки  територии, намеците за дребния народ, древните елфи и чудовищните демони отвъд – всички тези нации създават великолепен фон за едно разнообразно общество от оцеляващи на ръба на края на света, който този път по всичко личи, че май няма да бъде осуетен, но може би и не трябва. Различните народи са на ръба да се хванат за гушите, поради постоянно влошаващото се време и оскъдни ресурси за живот; църквата и юстицарите от години оковават и унищожават всички, които практически могат да направят нещо срещу външната заплаха – магьосниците, като ги подлагат на нечовешки мъчения в стил Пинхед, и обезсилват в името на изкривената вяра в справедливостта; а обикновените хора биват възпитавани като кротки овчици, достойни само да бъдат стригани и колени при нужда или желание от господарите им. Въобще светът не е отишъл в добра посока, и само един голям катарзис може да го върне в начална точка и да се започне отново, или просто да се свърши на момента.

Но това е само началото на една мащабна поредица, като Жертвата може да се чете и като самостоятелна книга, в която просто трябва да приемете ноарния финал като конкретния изход за този странен свят. На сайта на Радостин можете да разгледате и други негови проекти и светове, също толкова мащабно фантастични и очарователни, които бих искала да видя издадени някой ден, гарантирайки за тяхната магия и качествено съдържание, далеч над нивото на огромна част от преводните автори, които съм имала понякога съмнителното удоволствие да прочета досега. Да, стилът е младежки, и може би някои сюжетни нишки аз лично бих премахнала, шепа диалози поизменила, а този или онзи елемент пообогатила, но това е едно блестящо начало на първата българска фентъзи поредица, която наистина се моля лично да прочета до сюблимния и край някой ден.

Мога и да го кажа само с няколко думи – великолепно, класическо, приключенско, епично фентъзи с огромен размах и много лични моменти насаме с героите. Доста успешен опит за достигане на Светият граал на жанра, създаден от млад ум с ярка фантазия и светли мечти. Дано, дано да видим още от таланта на Радостин на родния ни език, тъй като нямам и капка съмнение, че на англоговорящия пазар нещата му биха били истинска бестселър бомба. Позволете на едно епохално приключение за напреднали фентъзийци да ви грабне в шеметните си прегръдки  и да ви очарова за цял живот, татуирайки някои сцени завинаги във спомените ви, наред с първата огнена топка, първото одиране на живо и първия край на света, срещани в книги, за които не се и съмнявам, че ви посещават в онези дни и нощи, когато ви се иска реалността да не бе толкова солидно негъвкава. Това е истинско оръжие срещу сива посредственост, въоръжете се дорде е време.