Вой

Туй малко невзрачно сборниче е всъщност еманация на френския хорър , роден от умовете на извратени създания, които познават на някакво над-нормално ниво всеки личен страх на потенциалния читател и не се свенят да забият ноктите си достатъчно дълбоко в сивите купчинки реалност, прераждайки света в някакво подобие на кошмар без опция за събуждане. Имената на авторите са ми тотално непознати, с изключение на гения на странностите по френски Брюсоло, но това се дължи най-вече на липсата ми на франкофонски наклонности, а не на предполагаемата известност и майсторство на демоните в човешки обвивки, които са решили да ни разкажат за другата страна на ада в няколко изречения.

Едноименният разказ на Ришар Канал е доста въздействащ на детско ниво, когато най-добрите ти нечовешки приятели отключват пъкъла в душата ти чрез една нелепа смърт, и отварят портите на небитието с усмивка , канейки всички треперещи от злина и жажда за отмъщение бивши човеци да вкусят малко жива плът. Брюсоло участва с изключителна психария от типа безвремие – безместие, с обичайния му уклон към канибализъм и тотална липса на зрънце надежда. Малко финалът е скалъпен, но пък идва като глътка свеж въздух в сержовото безверие. Емануел Жуан и неговото Безконечно самоубийство пък разглеждат така преексплоатираните сценарии за края на света от ръката на озверели немъртви, като замества последните с депресирани безсмъртни. Е, резултатът е близък и хората са все така безпомощни пред неестественото. Темата за неумирането е синтезирана в космически мащаби и в разказа на Жан-Клод Дюнак Елате в моя дворец, където клонинги, дъги и изкуството за показно мумифициране се вплитат в странностен опус на тема евентуално тъжно бъдеще на прекомерно еволюирали мъртъвци. Останалите три разказа признавам честно не схванах достатъчно – твърде хаотични , съноподобни и напикаващо стържещи по детските страхове. Явно френските хоръристи имат тази способност да изсипват кофи шарени думи с ефект на наточени бръснарски ножчета, към които си политнал на излизане от банята. Серж Льоман, Жак Барбери  и Жан-Даниел Брек пускат хаоса из космоса, в безвремието между сега , утре и вчера, из съзнанията на масови убийци, суицидни момчета и тъмни безлики родители.

Въздействащо за ценители. Опитайте, ако ви понесе на съня.

Advertisements