Призраци за Хелоуин

Още една елегантна книжка с истории за страшните дни, в които тропането по прозореца, неясните стъпки в нощта или резкият вой на неустановено животно могат да ни докарат, ако не един хубав инфаркт, то поне остра нужда от тоалетна или хапчета за гърло, уморено от пищене. В тази красива колекция ни чакат отново познати и непознати автори, съчетали се за среднощно четене на злокобни истории, така напомнящо на онази бурна вечер, когато в група гениални писатели се е родило и чудовището на Франкенщайн. Льо Фану, Улф и Бенсън срещат Мидълтън, Колиър и Уортън, и ви очаква някой и друг час в здравословно треперене, пред камината най-добре, а ето и за какво ще ви разкажат…

Ричард Мидълтън ще ни разходи по едно вечно шосе към средата на живота в Лондон, което приютява не само живите окаяници, но и мъртвите такива, които като вечни духове на мизерията и аватари на болката ще се скитат до края на света, а може би и малко след това. Шеридан льо Фану посещава замък, така и ненапуснат от вече нежеланите си предишни обитатели, отказващи да се потопят във светлината на отвъдното, които въпреки, че всъщност са грижливи и милозливи същества, искащи само да дадат малко утеха на живите, май само успяват да намерят нови попълнения за армията си от бледите светлини на смъртта. Джон Колиър ни отвежда в една будка на умерено интелектуална гледачка на карти, във време, когато разните му свръхестествени методики се считат за научни дисциплини, но с едното ограничение да не се прилагат върху практикуващите ги. И ако правило се наруши, вселената сама ще си нареди нещата по силата на безмилостната, хладна логика.

Е.Ф. Бенсън ще се повози на метро, в което билетчета не трябва да таксуват само най-изтлелите пътници, които намират в подземната железница не просто средство за транспорт, ами и отклик на най-отчаяните им молитви за спасение от тегобите житейски. Вирджиния Улф се включва за малко и много кратко с объркано, хаотично, но много реалистично усещане за неземни сили, от онзи тип, които плашат и будят любопитство, особено подчертано нездравословното към отвъдния свят на непознатото. И за финал Едит Уортън разказва една почти обикновена американска история с все студенокръвните капиталисти, разорените семейства, самоубийците от нищета, но и техните призраци, които идват да съберат вересиите от живите си врагове, ако и това да не донесе нужното спокойствие на живите си любими.

Красиво издание, елегантен подарък, изящна колекционерска вещ, но и събрала в себе си страховити класически истории, и да не забравяме и страхотните илюстрации на Петър Станимиров. Подарете си малко страх от добрия вид, понякога може и да е приятно изживяване.

Advertisements

Призрачният дилижанс

Изящното книжле пред вас съдържа няколко класически разказа на ужаса и призрачните срещи от третия вид, без особено много кръв или спец ефекти, но с онази неподправена атмосфера на безпомощност пред неземното и неразбираемото, която вече трудно се постига и още по-трудно достига правилно до читателите си, които да оценят есенцията на страха, а не неговата най-първична физична проява. Авторите са както лично за мен познати класици на ужаса като Ходжсън, Бенсън и Джеймс, така и някои доста по-непознати имена от рода на Едуардс, Джейкъбс и Суейн, но всички предлагат едно – топла порция пълзящи гадинки по гърба, страхливо взиране в мрачните ъгли и подскачане на около половин метър в секунда при всеки странен звук на утихналата къща. Защото всичко може да е там. И да чака. И ако не се сещате точно какво би могло да бъде – ето ви и няколко идеи.

У.У.Джейкъбс разказва за силата на желанията и демон, скрит в маймунска лапа, който може да носи богатства и да вдига мъртвите от гроба, но всъщност учи само да не искаш повече от това, което имаш. Но някои уроци идват твърде късно, и само почукването в самотния здрач напомня за изгубеното дадено в замяна на алчно придобитото. Амилия Б. Едуардс ни качва на един страховит дилижанс, тръгнал към гибелта и празнотата на битието, обречено да се повтаря отново и отново последните минути на своите пътници, кухи обвивки на заковани за преизподнята души, така и недочакали освобождение. Уилян Хоуп Ходжън ни прехвърля на палубата на мистериозен кораб, покрит със странна субстанция, прилична на мухъл, плесен или цял-целеничък нов живот, събудил се след хилядолетия океански сън, неясно от кой и кога изкопана, но гладна, о, колко гладна.

М.Р. Джеймс ни отвежда в красивата английска провинция, където реновиращите планове на една напориста лейди за създаване на градина с рози – победителите на ботанически изложби се сблъсква с доста противоречивия състав на пръстта, приютила не едно и две тела, обвинени заради неудобството си от този или онзи с власт, каквато само призраците имат. Е. Ф. Бенсън ни заключва в предсмъртните хрипове на поредната жертва на добрата стара алчност, която застава на вратата между реалността и ада, и страда по равно и от двете страни, било от презрението на живите или омразата на мъртвите събратя по съдба и обреченост. А за финал Е.Г. Суейн бива обсебен в безсънието си от старите обитатели на уж сигурния си дом, забравяйки всички предпазни мерки и класическо британско твърдоглавие, подчинен на обсесията на една кост, останала от неподходящите хора на неподходящото място.

Проходът към отвъдземията изглежда никога не е съвсем затворен, а завесата между реалностите е по-рядка и от копринен шал. И почти никога по волята на живите мъртвите не отговарят, ами сами си искат своето, и си довършват делата, обикновено тъмни като неспокойните им души, независимо дали в процеса ще създадат някой и друг техен събрат по неживост. Идеалното четиво за Хелоуин или за ледена зимна нощ, с бясна виелица и бял ужас навън. И една запалена лампа, поне.