Житейските възгледи на котарака Мур

ЕТА Хофман

168784

Една от книгите, които се смятат за задължителни за четене в живота на един имащ се за сравнително умен съвременен човек , всъщност е еднакво елегантно- интелигентна и префърцунено- изящна, което я прави трудна за четене за нетърпеливи, нервни и леко преситени хора , като мен да речем. Хофман мога да сравня само с вълшебника Андерсен, който всеки прочел истинските андерсенови истории, знае , че тъжният край , наситен с меланхолия и мирова скръб , е почти задължителен, и смущаващ с трагичната си красота, значително надвишаваща тревогите на всяко готик емо с крив перчем, което можете да срещнете да се влачи на ръба на съществуванието в някой автобус.

Историите на Хофман са наситени със същата тази сумрачна атмосфера, без да разказват някакви ужасии или лични трагедии, а пренасяйки ни в едно безвремие лишено от топлота, жизненост и розовост в бузките. Архаичното свръхстилие и разсъждения на теми , безкрайно далечни от ума на един отпускар с лимитирано свободно време, правят книгата безкрайно бавна и засядаща в гърлото, без нищо конкретно да докосва или насажда в читателското съзнание. Една от книгите, които очевидно са великолепни, но твърде зрели за опита ми като читател.

Все пак имаме котка, надарена с великолепен ум и творческо съзнание, с господар, смятан леко погрешно за черен маг, и лимитирана благородническа фамилия с присъщите им леко хладни емоционални пътувания и припадъци с чадърчета в ръце. Ще си запазя правото да ви разкажа много повече за Хофман някой друг слънчев ден, когато страниците ще се разлистват по – бавно, а думите ще остават по-дълго в съзнанието ми. Изключително неподходящо лятно четиво за активни четци, по-скоро е за някоя коледна нощ, когато преяли се крием от разточителните преповтаряние на семейни истории за н-ти път от непознати роднини, или за дъждовни седмици в нищо неслучващи се времена на спокойна пасивност, каквато винаги идва , желана или не, в живота на всеки. Ами, до тогава, Хофмане.

Advertisements