Доктор Проктор и големия банков обир

Ю Несбьо

200713_b

Ю продължава да мачка в детския свят, като ме хваща сериозно страх какви ги сипе върху възрастните, тъй като подрастващите никак не са пощадени откъм трупове, побоища, чудовищни анаконди и реална опасност за живота на невръстни хлапета, които се измъкват на един косъм невъзможност от напълно сигурна смърт.

Доктор Проктор, Лисе и Бюле се отправят на тайна мисия, подкрепени от малоумни тайни агенти в стил Мистър Бийн, която ги отвежда в добрия стар Лондон, и ги сблъсква с банда безскрупулни обирджии, обичащи да произвеждат пармезан като нарязват петичките на жертвите си с наострени карти за игра. И после и останалата част от горкия човечец отива на дреб, и не е ясно кой го яде, но със сигурност ще е нещо за онези кулинарни варвари италианците. Но въпреки гурме наклонностите на престъпния свят, майката в семейството татуирани дебеланковци е същинския тартор и хич не я бива в кухнята, ако и да се вдъхновява от Ханибал Лектър, никога няма да стигне таланта му в обработка на човешките наситени мазнини.

Изключително динамично приключение, със страхотно черно като безлунна нощ чувство за хумор, невероятно адаптивни и радващи в своята приказна уникалност главни герои, и онова невероятно нордическо атмосферично чудо, което прави разликата между почти бездушното хамериканско книжно производство на конвейр, и оригиналното фантастично-фентъзийно-откачено нещо, което братята викинги произвеждат в топлите си хижички насред диви бури някъде в пустошта. Да, да, вероятно човекът си пише в свръх модерен апартамент, обзаведен от Икеа, но нека си представя малко по-мистична творческа атмосфера, пък.

Ако търсите наистина чудесно и изпипано в шантавостта си четиво не само за децата си, но и за самите вас – доктор Проктор ви доставя нещо като сюрреалистичен хорър, весел трилър, хухавелска приказка за възрастни и умни деца в едно, което е като огромна бисквитена торта с ягодов крем като от едно време за ума. Нямам достатъчно крайници да вдигна за подстрекаване на незабавната покупка на Несбьо, но си представете, че го правя, като едновременно с това вея помпони, скачам на един крак и пея Марсилезата, щото защо не. Децата, израсли със това северно чувство за хумор ще станат най-прекрасните, мислещи и забавни възрастни. Инвестирайте в шашавоста 🙂

Даровита, Огнена, Лазурна

190532_b182475_b174559_b

Женското фентъзи нанася своя съкрушителен удар върху мъжествените касаплъци на Мартин, Абъркромби или който там брутален пич с минимум уважение към главните си герои се сетите. Ударът е много прецизно нанесен, винаги под кръста, с усмивка и много, много женска лигня, емоционалности, размисли и рев, рев, рев… Сега, има и жени автори като Танит Ли, Робин Хоб или Урсула Ле Гуин, които те омагьосват с точно две изречения, и те карат да препускаш безумно по страниците на творенията им, пиещ напълно безразсъдно от приключенията на книжните герои, така далечни от ежедневието, но и някак толкова близки до сърцeто по абсурдно приказен начин. Но така и не мога да хвана вяра на уж възпитани в коравост женски създания, отгледани във физическо, ментално или социално насилие, които се спъват на всеки храст и реват под сурдинка за тежката си съдба. А красавиците на Кристин Кашор са всичко друго, но не и устойчиви и възхитителни в силата и могъщестово си дами. Да, аз съм от феновете на Злата кралица, не на Снежанка, каквото и щете да ми говорите кой бил добрия в оная приказка.

Даровитата Катса, магичната Файър и хладната владетелка Битърблу са предполагаемия мечтан екип от фентъзийни героини, които ще отнесат умовете и сърцата ви някъде далече, далече… но без мен. Всяка книга започва прекрасно, с уникална завръзка за събитията, напомняща най-добрите приключенски романи, плюс един нежен туист в съдбите на главните героини, които без изключение са и умопомрачителни красавици. Но нещата много бързо и дълбоко потъват в блатата на романтичния розов роман със свръхестествени елементи, щом коравите хубавици останат насаме с някой странстващ мистериозен мъж, лошо момче, или поне някой суров принц, с обветрено от тежкия живот лице.

Даровита започва като шпионски трилър в условия наподобяващи Огън и лед, Огнена – като екзотична приказка за вълнуваща магьосница – покорителка на умове, а Лазурна – като въртоп от дворцови интриги и съзряването на заклетата кралица, достоен потомък на един същий Харун ал-Рашид. Но добрите начала и специални сюжети срещат любовта, и после стават разни неща като от поредицата Арлекин, за която може и да сте чували някога, някъде. И белите конци идват да съшият по-скоро непретенциозни, ако не и посредствени в развитието си истории, с признавам поне една щипка пиперлива оригиналност, каквито спокойно можех и да си спестя. Но книгите са също така и изключително лесно четими и завъртащи те в сюжетни гордиеви възли – да, предвидими, и понякога дори махленски, но все пак – интересни по един обичаен начин, който ще допадне на всеки читател без особени очаквания. Та, ако сте от феновете на приказността, приключенията и любовта – това е вашата поредица. Пък ако искате нещо повече – запишете си – Ле Гуин, Хоб, Ли…