Вълшебството на медальона

Елена Емануилова

BREN-S-98EEVM

Започваме годината по подобаващ начин – с няколко топли думи за хубава фентъзи книга, от добър български автор, апокрифно издание, но все пак толкова приятно, че човек се чуди как така не чуваме по-често за Елена Емануилова днес. Вълшебството на медальона е третата част на чудесна трилогия, от онези с абсурдните корици, но с приказно съдържание, писани от талантливо момиче с прекрасни идеи и огромна фантазия по най-правилния начин. Историята е по-скоро леко психологическо фентъзи, история за магове на доброто и злото, бъркащи в материята на смъртта и намиращи неочаквано зрели прозрения за естеството на живота, отговорността на битието и смисъла на съществуванието въобще. Единственият недостатък може да се приеме краткия обем, но всяка страница е толкова смислена и натежала от послания, че щеше да е далеч по-лесно четимо, ако се набъркаха една тумба второстепенни герои и се вкараше малко повече описание на красивия свят, в който предполагаемо оцеляват светло-тъмните герои на Елена. Все пак е повече от ярко виден огромния талант на авторката и ми се ще да се върне към писането и да надгради своите първи истории до истинска фентъзийна идилия, за която със сигурност ще има много пазар и читатели. Ако някой знае откъде мога да си намеря първите две части на трилогията и – Великото изпитание и Смъртоносното учение, да казва, че са ужасни апокрифни рядкости , а са качествени текстове, които си заслужават всяка минута отдадена на световете на Емануилова.

Advertisements

БГ фентъзи

Колко бг боклуци съм изчела, само аз си знам.

Колко добри книги има – презрително малко, колко претенциозни – твърде много. Искам обаче да направя малък обзор на книгите и по-специално фентъзи напъните на нашите родни герои, борци, ех, младежи и девойки с амбиции за тухлени поредици, които все пак стават за нещо.

Тучков. Мда, баш от него почваме. Не е гений момчето, ама беше рекламирано като такъв. Лошо. Феновете очакваха много. Получиха прилична книга, но не и великолепна, страхотна, новия по-добър и невероятно четивен Толкин. Тц. „Да надбягаш съдбата“ е прилична книжка, с егати и отворения край и един тон хвалби за трилогии и четирилогии. Към момента нищо. Ама не се и учудвам – така го плюха момчето и така му сраха върху невинната главица, че какво друго да се очаква. А иначе и идеята, и илюстрациите, и изпълнението бяха свестни. Редакторът обаче не го биваше – ако беше поработил върху на моменти тийнейджърско – каруцарския език книгата можеше и да спечели фенове, и то не малко. Жалко.

Мирослав Петров и „Дъщерята на огъня“. Каква одисея бе да намеря тази книга не е истина – само на едно място я има в един екземпляр, а аз пренаточила от очакване зъбките за феминистично фентъзи и готова за скок. Приятна книга, само че не мога да повярвам и за секунда, че е писана от мъж. То не бяха разни описания на рокли, на бижута, на прически – не че не ми хареса – жена съм все пак, ама мъж да пише таквиз работи, не му е много мъжка работата. И пак отворен финал, широко отворен на принципа – трябва да съберем 7 страшни артефакта, ама засега дай два и да тръгваме към останалите и… край, очаквайте евентуално втора част. Мда, втора част няма. И ми се иска да късам глави. Феминистично бг фентъзи от мъж писател знаете ли колко рядко се появява???

Екатерина Минкова, „Завръщане във Фифлия“. През цялото време докато я четох тази книга в главата ми само един епизод от декстър се мота, и всичко ми излиза като някаква доста добра манга. Човешки образ никой не можа да получи, ама май това не бе и целта. Детска книжка определено. Но това не я прави по-малко добра. Ще я чета на децата си с огромно удоволствие и за двете страни надавам се. Иначе огромни адмирации за добрия стил на писане – колекционерска рядкост направо.

Елена Емануилова – „Обетът на седмината“. Това момиче е написало общо 4 книги, от които след търпеливи издирвания намерих 1. И девойката е крайно трудно намерима, че да и поискам да ми изпрати нещо с автограф срещу заплащане разбира се. И така оставам с една, доста прилична книга между другото. Жена писател, жена главна героиня, жена читател – по-добра комбинация не може да има. В книгата има идеи и описания поне за една читава трилогия, но да, да, финансовото състояние на пазара не позволява добрата комбинация да се повтори и потрети. Само ми остава ядно да подритвам бюрото с крак.

Емил Минчев – „Кули от камък и кост“. Нещо много ми хареса в тази книга, и много ме издразни. Велика атмосфера, намеци за хорър, тонове идеи и…недовършено, недоизказано, недоразвито. Защо бе момче така направи – все едно са ти изсипали една кофа гениални идеи и си ги шил колкото можеш една за друга. А иначе толкова обещаваща книга… Все си мисля, че с подходящия редактор ще стане малък бг шедьовър. Много е завършена книгата, че да се надявам на продължения, ама надеждата е велико нещо.

Другите май не стават. Ама хич.

За Теллалов имам си отделен постинг – по отношение на дракончето е страхотен, но извън него… Просто ме губи като читател.

Зайрянов – не те помня вече – как може да победиш с цял роман в конкурс, в който никой не побеждава за роман, и после да те няма, просто ей така – да те няма.

Фламбурари ми е силна детска любов -децата ми просто ще са късметлии, че ще я четат. И така и не отидох до Балчик, докато все още беше хубав. Ех, животът е един такъв, неизчакващ…

Моника Артър откровено се престара момичето – можеше и по-леко, или по-детайлно. Нямаше нужда да се цепи книгата на н-части, които няма да излязат така или иначе. Понякога печалбарството не е добра идея за нито една от страните.

М.С.Стоун – все още чакам следващата книга. Ако се отрежат ненужните повторения целящи познавателна рамка и се наблегне на забавните идеи резултатът щеше да е далеч по-добър. Но и така е близко до страхотното.

Георги Караджов – Раиа е малко недомислена, но кефеща. Добро книжле за отмора. Хубав стил, малко недоразвити идеи и чувствителна липса на цялостност, но иначе – доста, доста кефещо. Това ми е любимата дума за точно тази книга.

Николай Новокиришки – Зунк е чудесна детска книжка, с много потенциал, чудесни илюстрации, великолепно оформление, но за съжаление си остава една от онези книги, чието основно качество си остава външния вид. Не съм толкова пораснала, но все пак се чувствах някак недовършена, незаинересувана, неопознала магията на Зунк.

Пишете бе, момчета и момичета, че искам да ви чета! Да, точно вас…

С изключение на един – Христо Пощаков и Превземането на Америка… По-плоска няма как да стане една книга, ще зна’йш…