Сребърна приказка

Наоми Новик

Втората история от красивата псевдо-славянска епопея на Наоми Новик ни отвежда в далечната братовчедка на Литва, където зимата е най-огромното зло за земята, но все пак съвсем мъничко по-непоносимо от евреите – лихвари, защото таз искрена ненавист към потомците на обетованата земя е толкова универсална, че е попила дори във фентъзийните реалмии. Ако в Изтръгнати от корен се заигравахме с Красавицата и звяра и някое и друго предание за странните обитатели на горите – дриади и самодиви, тук се посвещаваме на Румпелщилтсхен, Снежната кралица и дълбоката славянска митология на огнени демони и ледени елфи. Среброто е в небето, в земята, в сърцата на хората, и по-добра и по-тъжна приказка не можете да получите от една сребърна такава.

Женските образи са в основата на всичко – онези силни, непримирими девойки, който въпреки битовите си ограничения, възпитанието или чисто и просто произхода и кръвта си, се осмеляват да се възправят в някакъв вид силно отчаян феминизъм, биващ истински само когато нещата опрат до избора на живот или смърт. Дъщеря на твърде добри еврейски лихвари, принцеса с половин ледена кръв, но със съвсем топло и тъжно сърце, и селско девойче от семейство пълно с насилие от нищета – три образа нямащи нищо общо помежду си, освен една единствена мечта – да са някак щастливи. Историята непрекъснато прескача през гледните точки на всяка една от тях, плюс още няколко на вторични образи, нужни за атмосферата на твърде добре подреденото отчаяние на неоспоримия ред. Да, понякога изморява, но по онзи напрегнат начин, с който треперим над благосъстоянието на всеки наш любим герой, дето упорито се опитва да се завре възможно най-дълбоко до ушите в проблеми, от които измъкване жив вероятно няма.

Отново е много силна романтичната нишка, както и идеята, че хората, или да поне човекоподобните ни съседи по реалност, могат да се променят, когато срещнат постоянно, ако и напълно незаслужено добро отношение. Красотата на думите рисува ледени картини и огнени гротески, битови скици и кошмарни наброски, сред които изпъкват недостатъците и греховете почти обезсърчаващо, но сред истината винаги е някак лесно да избуят искрени чувства. Подобни текстове за мен винаги имат някакво вътрешно озвучаване с драматична балетна музика – може би нещо като Лешникотрошачката среща Лебедово езеро, с целия страх, отчаяние и преклонение дори пред унищожаващата красота. Наслаждение, това е моята дума – описание за историте на Наоми Новик, и за мен си заслужава всяка секунда отдаване на отвъдземната им магия. Коя ли ще е следващата приказна легенда, получила твърде човешко лице?

 

Advertisements

Изтръгнати от корен

Наоми Новик

Една добра фентъзи история има обичайно три компонента – богат свят, лесни за обожаване герои и онази щипка оригиналност, която може да ни накара да си спомняме книгата дори след стотици нейни подобия. Изтръгнатите от корен магии на иначе познатата ни майсторка на морските битки с дракони в псевдо – Наполеонови времена Наоми Новик, са почти христоматиен пример на перфектната рецепта за фентъзийно вълшебство на думите. Мястото е някъде между Полша и Русия, или поне техните паралелни вселенски братовчедки – близначки, сдобило се с магичен лес, можещ да отрови цялото световно население доста по-качествено от двеста тона оръжия за масово поразяване, с каквито разни субекти в близкия изток твърдят, че разполагат и най-вече – ще използват без колебание по сигнал от неясно естество. Мда, носете си новите дрехи, момчета. Героите са повече от шантави, но и някак топло обикновени – едно простовато, не особено красиво, но особено непохватно девойче; надарен магьосник със социопатски проблеми и тъжна осанка, и местната красавица, подготвяна грижливо за трибют на нещо като змей – пазител на загубените им селца.

А сега идва време за щипката различност. И тя е, че не всичко е такова, каквото изглежда. Въпреки, че абсолютно всяка дума крещи за малко славянски римейк на Красавицата и звяра, твърде скоро става ясно, че нещата са далеч по-зловещи, и враговете дебнат най-вече сред редиците на хората, а не в тези на неестествените същества. Главната ни протагонистка се учи на магия, и преминава през стадиите на хаотичната земна до подредената кралска, като между другото намира собствения си глас в симфонията на вълшебствата, и той е някак неочаквано силен. Когато нямаш твърде много награди, с изключение на възможността да дишаш още един ден, някак става по-лесно да станеш добър за кратко време. Магьосникът – отшелник намира зрънцето хаос, за което така е копнял в преподредения си живот, обрекъл го на ледена самота и човекоомраза в огромни размери. А красавицата в момента, в който губи почти всичко, за което е била буквално създадена, някак открива героинята в себе си и започва да раздава сила на всеки отчаян от загубата и не виждащ ползата от това да си различен и малко опасен.

Намекът за митология на славянските народи е наистина освежаващо разнообразие насред обичайните мешове от гръцки, римски и викингски пантеони. Дриади и демони срещат генетични мутации и различни форми на живот, твърде далеч от земните или дори разбираемите. Кралски борби, магьоснически междуособици и простичките проблеми на стандартното селячество се вливат в един доста епичен конфликт, намекващ за далеч по-огромен мащаб от разказания. Но не липсва нищичко дори в ограничения сетинг, достатъчно богат, за да задоволи нуждата от пространство, за което силните, ярки образи помагат в голяма степен. Няма да ви стигне, определено, както се случва с наистина добрите истории. Само мога да се надявам да видя някога и книгата за другия край на конфликта между царствата, воюващи сами със себе си и срещу целия свят, защото всяка война има поне две страни, и добри и лоши са само етикети на местния маркетинг отдел по пропагандата и повдигането на духа на спорещите. За търсещите красивото, необичайното и завладяващото.

Съдърн рийч

Джеф Вандърмиър

agentsiyata_1 192383_b _1_1_1

Ако сте от феновете на странните сериали тип Туин Пийкс среща Експериментът, харесва ви идеята за потенциални извънземни, паралелни реалности, хора – особняци с меко казано нездравословно минало и торби от тъмни тайни – то поредицата за странното местенце Съдърн рийч е вашето ново откритие. Не очаквайте обаче някакъв хорър, или твърд сай-фай, а по-скоро тънък психологизъм и човешка драма на килограм, обвързана със странното, почти философско явление на появата на мистериозно местенце, поглъщащо и връщащо променено всичко, което попадне в него. Ако въобще нещо излезе. Но ако се случи – по-добре го гръмнете, за всеки случай, защото не е онова, което е влязло някога, а степента на промяна е твърде осезаема, за да бъде толерирана от всеки здрав разум.

Можете да тълкувате зона Х както пожелаете, теорията за неговото съществувание се люлее нестабилно между ускорена еволюция, чужд експеримент и интелигентно нашествие. Може би е всичко това, може би нещо съвсем различно. Повествованието се лее като сценарий за хитов сериал, или даже доста успешна игра – главните герои се намират във враждебна обстановка, с минимална информация, беден инвентар и неясни цели, освен основната – да оцелеят. Но кое от нас може да оцелее, и кое да се промени, и пак да сме си ние? За мен лично леко клинично – холивудската постройка на историята не бе плюс, но съм уверена, че има десетки, ако не и стотици хиляди читатели, които обичат книжния формат на забавление, който се доближава най-много до техните любими визуални източници на удоволствие. А и съм сигурна, че екранизацията точно на тази история няма да закъснее.

Настроението е повече от ноарно, напълно обречено поради липсата на осезаем враг, който да фраснеш в естествено грозната глава. Тъй като врагът е навсякъде, и най-вече – отвътре. Някак обидно лесно се оказва това да анихилираш настоящия ни биологичен вид чрез подмяна, или екстремна еволюция, която не оставя много от началния материал непроменен. Потискаща е идеята, че сме жертва на собствените си страхове и недоверчивост, имайки нужда от минимално побутване от по-висш разум, за да отстъпим от границите на собственото си аз. Нещата са повече загатнати, отколкото сервирани на тепсия с прочувствена реч на големия лош зъл на финала, но така е далеч по-достоверно и толкова практически възможно, че ако не ви натъжи поне за малко, явно Вандърмиър не си е свършил работата на таен пророк на края на света такъв, какъвто го познаваме. Но няма как да не се случи, дишайте спокойно, докато все още сте си вие, че промяната ще дойде бавно и неусетно…