Търся нещо за… История и любов

Новите предложения в импровизираната ми рубрика обхващат странната комбинация от История и Любов. Сега, точно аз книги, в които да се разказват любовни истории в исторически сетинг някак не чета, но малкото изключения, които съм допуснала в живота ми, си заслужават качествата дори, ако ги погледнеш просто като уникални истории, демонстрации на стил, идеи и заиграване с правила и емоции по практически неустоим за гладния и търсещ мозък начин.

* Аленото цвете и бялото на Мишел Фейбър е рашкошотия по викториански, богато и ексцентрично четиво за нрави и предразсъдъци с куртизанки, съчетани с най-близкото подобие на любовна история между хора, чиито сърца са практически неспособни на класическа чистота и искреност:

Ревю на Аленото цвете и бялото

* Опасни връзки на Шодерло дьо Лакло е декадентска френска епистоларна история за страсти, интриги, пъклени кроежи и внимателно планирано разрушение на добродетелта, в която добри герои липсват, но очарователните са прекалено много:

Ревю на Опасни връзки

* Един аристократ в Москва на Еймър Тауълс е топъл и уютен разказ за руската действителност в началото на падението на една империя и въздигането на едно червено чудовище, в чиито уста все пак интелигентните, елегантните по душа и адаптивни хора могат да намерят начин да живеят достойно, че даже и обичат, и да бъдат обичани напълно заслужено:

Ревю на Един аристократ в Москва

Реклами

Един аристократ в Москва

Еймър Тауълс

Един необичаен за мен роман в историческия жанр, и то разказващ за най-лошите – макар че днешните дни едва ли ще бъдат приети за по-добри от бъдещите поколения, години на Матушка Русия, каквито са застигнали и клетата ни родина преди около век. Царските нрави биват отхвърлени, аристократите внимателно избити, революцията подава своята грозна глава около войните, смазващи света, и въобще всичко красиво и изящно се срива под строй, създаден само с най-добри намерения, но имащ повече от спорни резултати. И въпреки размирния си фон, това не е военна история, а най-близкото до почти френски романс на абсурда и елегантността, започващ с хитроумен диалог между ерудирания и възпитан в класическите постулати на висшето общество граф Ростов и обвинителите му – цвета на селячеството и болшевиките с мазоли по ръцете. Неочаквано начало на над 30 години приключения зад стените на един хотел. И не, уверявам ви, не става и за миг скучно.

Граф Ростов бива заточен в малка стаичка на покрива на централен московски хотел до живот. Другият му вариант е куршум в главата или сибирска разходка, но поради едно някогашно сборниче с по младежки пламенна родолюбива поезия, му се дава шанс да живурка както и с каквото намери за добре в един удобен, но само за богаташи и чужденци, хотел. Само че съдиите му подценяват както предвидливостта на благородника, така и адаптивността и бързия му ум, с помощта на които уж клетият затворник си урежда доста приличен живот с умерени, но подчертано луксозни забавления. Дори среща любовта в лицето на филмова звезда, става покровител на странно момиченце с особен, преждевременно остарял поглед над живота, и в последствие изживява и съвсем пълноценно бащинството, ако и да не е на дете с неговата синя кръв. Хотелът става негов дом, негова вселена, неговата истинска държава с всичките ѝ хубавини и критични гадости, дето могат да накарат всеки нормален човек да мечтае за полет в нощта от някоя висока сграда. Но граф Ростов притежава онова невероятно качество на адаптивността, но не и примирението към всичко, което животът му поднася, защото красотата в някаква форма може и да не спаси света, но ще оцелее там някъде на всяка цена.

История за времена и места, за които в учебниците ни от някое и друго десетилетие малко унило се мълчи, тъй както преди се разказваше твърде пространно и предизвикващо повръщане с изискването си за детайлно познание на делата на меко казано недостойни хора. Ставаме свидетели на това как се променя едно огромно царство под петата на уж бащиците на народа, и как онези с блесналия поглед, вели знамената на промяната от първите редове на битките срещу статуквото, биват стъпкани до неузнаваемост и заточени достатъчно безнадежно далеч, за да се забрави за всичко преди сега. Русия винаги е била странно място, и ще си остане за мен второто най-плашещо такова след лайняната клоака на Индия, но прашинките красота на духа виреят навсякъде. И в Москва явно също, поне до някое време. Топла книга, изящна – за кой ли път го казвам, но има нещо магическо в истинските благородници, което се е загубило в днешни дни, но в тази история ще го усетите съвсем ясно и вие в цялата му красота. А скоро ще има и сериал с Кенет Брана по нея, а както знаем чичко Кенет не се снима в нищо по-малко от Шекспир и Достоевски. Та – една много добра книга, нямаща общо с нищо познато, но все пак връщаща ми вярата в не-тясно жанровите автори. Дано не е била само единичен изблик на вдъхновение, светът има нужда от подобни приказки за реалността.