Ейбрахам Линкълн – Ловец на вампири

Сет Греъм – Смит

Ебавките с класическата литература и свидната история в модернистичен хорър вариант се оказа един от любимите ми стилове напоследък и мога само да съжалявам, че може би има твърде малко изроди от моя тип, които са способни да оценят еднакво добре с многопластовите си умове хем оригинал на надживял времето си текст, хем и добре написана гаргара с него. Сет се оказа истински майстор на литературното франкенщайнство , и мой цвилещо ярък любимец, който спечели сърцето и джоба ми в момента, когато Лизи Бенет откъсна главата на първото си зомби в Гордост и предразсъдъци и зомбита.

Настоящият текст в истинското си лице ми е безкрайно непознат поради разни географски и интелектуални откъм предпочитания особености, които ме правят особено боса на тема американска история и Гражданска война до толкова, че да разпознавам Линкълн като грозноват дългуч с еднометров цилиндър, рошави бакенбарди и високо опънати чорапки, който дал началото на , ако питате мен, все още неспечелената война за признаване на негроидната като равна на бледоликата раса, намерила своя апотеоз в  изконния двубой на добродушно изглеждащия посивял Обама и мазния богат реднек тия дни за световно властничество . И до тук. Дневниците на Ейб Линкълн обаче са си истински и разказват историята на едно момче , тръгнало от нищетата, болестите и безкнижието, и стигнало по правилния начин до върховете на политиката на крилете на мечтата за равенство и свобода – обичайните причини, поради които американците много обичат да си пречукват най-симпатичните обществени лидери от типа на Кенеди и Лутър-Кинг. Греъм-Смит добавя едно прекрасно допълнение към тази така поетична елегия – а именно кръволочещи, day-walkers, извампирели изроди. И цвиленето почва.

Езикът е лек и четим, разните сравнително скучновати моменти на реална история се разнообразяват с изключително мръсни видения на разпарчетосани мозъци, разхвърчели се крайници, сборища на потънали в червеи и мухи остатъци от обилни вампирски угощения, декорирани с , признавам си, изключително логични обяснения за хода на войната и света , каращи те да се замислиш, дали това, което четеш е алтернативна история, или апокрифно истинна такава. Логичността на образите, мотивацията, действията е така наплетена в реалността, че страхът  от външния свят и дори белия ден те сграбчват по-реалистично отвсякога. Пипнатите снимчици пък допълнително натагят обстановката, обяснявайки ми защо толкова хора се връзват така яростно на писания за илюминати – рептили,  кемтрейлове или зайчета – убийци – просто всичко звучи ( и изглежда ) толкова на място, толкова близко, толкова обясняващо хилядите въпроси, които някога сме си задавали, че неизбежно се стига до така неизбежното питание – Ами ако е истина? За мое добро се надявам точно тази приказка за извратени създания на Сет да не е от грижливо завитите тайнства на великата американска нация, че иначе ни е просто спукана работата без няколко хиляди откачени идеалисти, готови да се простят с няколко кила собствена плът в името на по-висши цели от това да запазят изконното си право да подхвърлят три кила салфетки по задните части на еманципирана певачка с повече изкуствена маса от био-киборг в кръчма на Студентски град. Какво се заблуждам, загубени сме…