Омагьосаният замък

Едит Несбит

knigoteka.com

И започваме поредното ревю , изпълнено с дълги, хаотични и пренатруфени като викториански госпожици без вкус изречения, за книги, които всички обичат, мечтаят и сънуват,ама без мен, предназначено за случайно насочените от добри братя и сестри блогъри нещастни читатели, прокълнати да се чудят „Къде му е точката на туй словоблудство?“. Пука ми на липсващата опашчица за всички, които не можете да впрегнете достатъчно дълго вниманието и въображението си докато четете едно изречение с десетина запетайки. Аз пък мразя изречения съставени от цифром и словом един подлог и едно сказуемо – обида е за възможността ми да възприемам думите и да им придавам достатъчна тленност, че да са ми на една ръка разстояние, била и тази ръка леко фантомна. Нищо не сте разбрали досега? Чудите се какво, аджеба, четете? Ми чудете се. И аз понякога се чудя как съм дала 20 лева за кърваво убийство на дърво в опита да се създаде лишен от смисъл продукт, и си го казвам. Свободата на словото. И фантазията.

И сега завиваме на 180 градуса, твърде очаквано, както винаги.

Несбит е от авторките пишещи за деца, такива каквито ги разбира – свободни, безгрижни, наивни и готови да изживеят всичко точно тук и сега, независимо с кой, как, защо и прочие въпроси за възрастни. Три деца, твърде далеч от родители и зрялост, намират извора на чудесата, създадени от любовта и равновесието на света зад ъгъла на видимото и почти невидимото там някъде сред детството. Малките герои са твърде емоционално древни, за да може което и да е съвременно хлапе да се асоциира поне мъничко с тях, че прекрасният иначе текст твърде много напомня на част от омразен летен списък книги за четене, и то точно в ония топли дни, когато всяка тревичка, облаче и бездомно куче навън те викат да ги разгледаш, помиришеш, почешеш, вместо да се книгозадушаваш под повея на домашния климатик. Безкрайната доверчивост на викторианските симпатяги към непознатото, било то мошенниците по панаирите, или магията от древен пръстен, или загубила се без време принцеса от приказките, може само да изкриви устицата на наследниците ни, които от невръстни биват ежеминутно тренирани как да пищят и бягат бързо при сблъсъка със всеки, който не помнят, познават или не харесват, в опит да ги запазим поне мъничко далеч от лапите на все по-нарастващия брой от подвластни на нечистите си страсти изроди, които така или иначе ще ги докопат все някога във света навън.

И все пак , въпреки томителната неприложимост и далечност на прекрасния детски текст , малко по-порасналите читатели ще намерят един далечен топъл полъх на детство , е , не точно това което помним, но онова за които някога сме чели, и ще усетят една нежна симпатия към малките приключенци, изправящи се смело и по детски безразсъдно пред абсолютно всякакво изпитание, независимо от невъзможния му характер, и винаги побеждаващи с огромната помощ на късмета наред с така добре забравеното хитроумие на младостта. Отдавна загубили дирите си любовници, разделени от козните на зли алчни роднини, пантеон от благовъзпитани гръцки богове и динозаври, вълшебства, създадени за подигравка на дребнодушните хорица – оригинални за нас, и съвсем стандартни за времето си, но изключително леко и четивно пресъздадени идеи, които си заслужават всяка страница чуждо забравено детство, което можем да попием с усмивка, благодарение на прекрасната, и доста тъжна в живота си Едит Несбит. Нежно и топло, какво повече да търси един възрастен от една съвсем си детска книжка.

Advertisements