Книгата с драконите

Едит Несбит

След малко спорната ми първа среща с Несбит и омагьосаният замък, пристъпвам с определено смесени чувства към изящната драконова книга с някои от най-странните истории уж за деца, които ще се позамислите сериозно точно кое и как ще се възприеме от любопитните рошави главици, току надничащи над завивките и пищящи пронизително за добра вечерна приказка. Е, не е точно братя Грим, които са си чисто ноарно забавление за всяка възраст, ама не и за всеки характер, но ако не сте ок със смъртта на невинни обитатели на дребни британски селца, поголовно избиване на цели животински видове или някое и друго публично похапване на важна личност – е, ами, помислете в друга посока и отместете поглед към друго книжно тяло.

Сега, викторианските-едуардиански-джорджиански хлапета са били къде-къде по-корави, ама какво да очаквате от време, когато е било по-лесно да умреш от развален зъб, отколкото да си намериш вечеря, в която няма вариация на чумни патогени, които да те довършат с някоя екзотична шарка, инфлуенца, жълта треска или червен вятър. Което и на нас ще почне да ни се случва с настъплението на антиваксърите, но както винаги съм казвала – все някак трябва да я затрием тая цивилизация, що да не е така, от добрата стара човешка глупост. По времето на Несбит малките човеченца са били хладнокръвни, любознателни и несвенящи се да ликвидират някое и друго човешко, животинско или драконовско чедо, което ни води до другия основен герой на малката колекция чудатости, освен непълнолетните бъдещи серийни убийци на фронта на първата световна, а именно – драконидните гущери, интелигентни, злобни и винаги много гладни създания, Смогове без купчини злато, което май ги ядосва още повече.

Един много разстроен от изгубеното време и побелелите мустаци дракон ще пази клета принцеса в магьосан замък, построен от изключетелно киселия ѝ баща, така и не успял да приеме факта, че детето му не може да пикае право, което между другото е възможно, повтарям – жените можем да пишкаме почти прави, в лек клек и с особена позиция на бедрата с цел да останем чисти и невинни под угрозата на златния дъжд, за справки – един филм с домашно казино и домашни родени убийци ще ви го разкаже и покаже по-добре. Друг полу-механичен дракон ще живее под клета работилница, незнайно как поръждясал в тъжното британско време, и измамен десетки пъти от не особено злите млади надежди на градчето, успяващи в крайна сметка да превърнат гущера в котка – трансмутацията е известно забавление ала викториана, та очаквано и приятно за почтитателите на лекия стиймпънк.

Потомците на свети Георги пък ще се изправят пред темпорално зависим откъм размери дракон, дето най си пада по глутници хрътковидни хипопотами и конести слонове, и особено към отегчителните им стопани с досаден характер; негов братовчед ще е обгрижван на северния полюс, тук пространствено лесно достъпен от някога слънчевите английски провинции, от орди тюленокожи джуджета, чиито най-големи врагове са хищните полярни молци, а времето бива контролирано от две смели хлапета, дето освен, че събуждат разни светии и уморяват цяла цивилизация иноземни нападатели, ами и превръщат Англия в голяма и малко запушена мивка, която така и не се е оттекла съвсем до сега.

Към това прибавете и един прелетен зъл драконид, озовал се в земи, където зайците са колкото небостъргачи, а жирафите са малки мишки, плюс още един острозъб вредител, който успява да се измъкне от магьосническа книга, и да развие бърз вкус към членове на парламента и военни командири (де такъв късмет при нас), плюс едно глуповато семейство змейове и техния братовчед базилиска, заради които едно будно британче ще си изяде оливъртуистовски бой с пръчки, и то просто защото повдига въпроса около самото им съществувание.

С две думи – изключително странни, забавни по леко ноарен начин истории, поглеждащи върху великите вариации на динозаврите откъм тяхната най-лоша и злокобна страна, лишена от доброволно споделяна мъдрост, копнеж за любов или каквито и да било човешки топли емоции, заменени обикновено от глад, киселящина, и още малко или много глад. Та, ако сте от почитателите на люспестите красавци – тези истории може би не са най-добрия ви избор, но ако си падате по уиърд истории, младежки, леко стиймпънк, леко абсурдистко фентъзи а-ла викториана  – то Книгата с драконите може да се окаже интересно откритие. Аз съм от последните, да се знае.

Advertisements

Омагьосаният замък

Едит Несбит

knigoteka.com

И започваме поредното ревю , изпълнено с дълги, хаотични и пренатруфени като викториански госпожици без вкус изречения, за книги, които всички обичат, мечтаят и сънуват,ама без мен, предназначено за случайно насочените от добри братя и сестри блогъри нещастни читатели, прокълнати да се чудят „Къде му е точката на туй словоблудство?“. Пука ми на липсващата опашчица за всички, които не можете да впрегнете достатъчно дълго вниманието и въображението си докато четете едно изречение с десетина запетайки. Аз пък мразя изречения съставени от цифром и словом един подлог и едно сказуемо – обида е за възможността ми да възприемам думите и да им придавам достатъчна тленност, че да са ми на една ръка разстояние, била и тази ръка леко фантомна. Нищо не сте разбрали досега? Чудите се какво, аджеба, четете? Ми чудете се. И аз понякога се чудя как съм дала 20 лева за кърваво убийство на дърво в опита да се създаде лишен от смисъл продукт, и си го казвам. Свободата на словото. И фантазията.

И сега завиваме на 180 градуса, твърде очаквано, както винаги.

Несбит е от авторките пишещи за деца, такива каквито ги разбира – свободни, безгрижни, наивни и готови да изживеят всичко точно тук и сега, независимо с кой, как, защо и прочие въпроси за възрастни. Три деца, твърде далеч от родители и зрялост, намират извора на чудесата, създадени от любовта и равновесието на света зад ъгъла на видимото и почти невидимото там някъде сред детството. Малките герои са твърде емоционално древни, за да може което и да е съвременно хлапе да се асоциира поне мъничко с тях, че прекрасният иначе текст твърде много напомня на част от омразен летен списък книги за четене, и то точно в ония топли дни, когато всяка тревичка, облаче и бездомно куче навън те викат да ги разгледаш, помиришеш, почешеш, вместо да се книгозадушаваш под повея на домашния климатик. Безкрайната доверчивост на викторианските симпатяги към непознатото, било то мошенниците по панаирите, или магията от древен пръстен, или загубила се без време принцеса от приказките, може само да изкриви устицата на наследниците ни, които от невръстни биват ежеминутно тренирани как да пищят и бягат бързо при сблъсъка със всеки, който не помнят, познават или не харесват, в опит да ги запазим поне мъничко далеч от лапите на все по-нарастващия брой от подвластни на нечистите си страсти изроди, които така или иначе ще ги докопат все някога във света навън.

И все пак , въпреки томителната неприложимост и далечност на прекрасния детски текст , малко по-порасналите читатели ще намерят един далечен топъл полъх на детство , е , не точно това което помним, но онова за които някога сме чели, и ще усетят една нежна симпатия към малките приключенци, изправящи се смело и по детски безразсъдно пред абсолютно всякакво изпитание, независимо от невъзможния му характер, и винаги побеждаващи с огромната помощ на късмета наред с така добре забравеното хитроумие на младостта. Отдавна загубили дирите си любовници, разделени от козните на зли алчни роднини, пантеон от благовъзпитани гръцки богове и динозаври, вълшебства, създадени за подигравка на дребнодушните хорица – оригинални за нас, и съвсем стандартни за времето си, но изключително леко и четивно пресъздадени идеи, които си заслужават всяка страница чуждо забравено детство, което можем да попием с усмивка, благодарение на прекрасната, и доста тъжна в живота си Едит Несбит. Нежно и топло, какво повече да търси един възрастен от една съвсем си детска книжка.