Пелусидар 1

Едгар Райс Бъроуз

pelucidar_highlight

Представете си планета , на която праисторическите чудовища никак не са изчезнали, ами даже са еволюирали до господстваща раса на върха на хранителната верига. Няма хоризонт, няма време, технологиите са изчезнал мит. Оръжията още не са изобретени, а подръчните материали биха могли да служат и за лов, и за убийство според тежината си. Учудващо боксът е свръх новост, а стандартният ляв ъперкът поваля и триметров гигант във вечен нокдаун. А сега си представете тази планета под краката си, и то с главата надолу, гледаща към огненото ядро като към свръх близко слънце. И приемете за възможно да се озовете в него чрез малка земекопна машина,  целяща да докаже абсурдната теория за леден център на родната ни земя, която вярвате или не е имала толкова поддръжници, колкото и по настоящем най-актуалната и сравнително достоверната за лавообразен такъв. Ето, добре дошли в Пелусидар.

Бащата на Тарзан и Джон Картър действа по обичайната рецепта още от същото, но когато същото е великолепно приключение , пир на фантазията и научната необоснованост – удоволствието е гарантирано по онзи класически гилти плежър начин, на който не мога да устоя. Е, има го наивитетът на времето, стремежът за създаване на супер издръжливи герои от невзрачни човешки мижитурки, и разбира се хероичната любов , в която пичът с най-големите мускули печели безумно красивата девойка на финала, и спасява цялата планета между редовете. Но всички тези недостатъци са всъщност най-големите качества на истинската приказка за пораснали, в която със затаен дъх ще следите дивните преживявания на наглед обикновени хорица поставени в уникални условия, много , много далеч от нормалните възприятия. Или с други думи казано – винаги е приятно за егото , когато видиш личните си мокри сънища на хартия, като така същите станат съвсем малко по-възможни. Сладко бягство от реалността, ех…

Advertisements

Джон Картър и Марс

Който не ходи на кино, после трябва да чете книжки, че да схване какъв е тоя метросексуален пичага,  дето скача десет пъти по-високо от Сергей Бубка и разбива главите на шестетажни бели маймуни с нокът , и все пак не импонира на идентификационните склонности към мъжествени субекти , естествени за мъжковидните хуманоиди, на високо ценения от мен кино критик Скротума:
Ето тук