Стъкленият трон

Сара Дж. Маас

Това, твърди се, е една от най-любимите поредици на подрастващите девойки, вероятно и младежи, абстинентни от отдавна умрялото магаре на Дж. К. Роулинг, която тя обаче продължава немилостиво да дои на всяко пълнолуние, и от временно прекъснатата Игра на тронове, до която има само няколко месеца, а ако пукне най-накрая злия брат на Дядо Коледа, може да видим и последните книги от Огън и лед в тоя живот. И има защо – силна главна героиня, шарен свят, неортодоксални събития, раси, идеи – въобще алтернативата, която всички фентъзилюбци са чакали. Или не?

Може би съм от пуристите, които считат, че фентъзито трябва да бъде издавано с великолепни, разкошни, шарени до повръщане корици, но учудващо серията на Сара Дж. Маас с доста естетските си бели оформления , акцентиращи върху главната героиня на серията, и нейното физическо и психическо превъплъщение с времето и събитията, се оказаха доста добро попадение, и срещу които не мога да кажа и една лоша дума. Но шарениите винаги ще са ми по- на сърце, не винете цветолюбната сврака в мен. Светът е наистина уникален, леко мистичен, прикрит и неясен, възстановяващ се от събития на ниво катаклизъм, отрязващ магията от цели части в нея, причинен от тайнствени сили с повече от неясни, но определено враждебни намерения. Амбициозни представители на всички раси претендират за парче от новопоявилата се баница на хаоса, като някои са естествено по-склонни към низости и мизерии от други. Даже елфите не са от класическия вид на вегани – хипстъри, живеещи в гората, а са вариация на върколаци с магически способности, и в повечето случаи са безупречни бойци – асасини. Какво повече да искаш? Мдааа… Има и проблем.

Проблемът се нарича главна героиня, и то най-вече сблъсъка между идеята за идеалната наемна убийца – очарователно зверче, обучено от невинно фърфалаче в изящни изкуства и смъртоносни техники, избила незнамсиколко хора, най-голямото страшилище от тая страна на слънцето; и вероятно желанието на авторката да я представи като добро момиче, девствено, любящо, отговорно към приятелите си, обичащо сладкиши и готини дрешки. Или въобще все едно да направиш от Бела Суон истински як вампир, а не посредствена спъната мърла, открила щастието на семейния секс с първия си и свръхсилите за разкош. Когато се опитваш да нагодиш свръхестествен герой да отговаря на общата представа за потенциалните си читатели – това рядко води до нещо приемливо за човек, преминал поне средата на двайсетте и намерил някакво място в реалността си. Истинските асасинки, отгледани от съвсем малки от зли хора, тръгнали да отмъщават за избитите си семейства са като О-Ший Рен в Убий Бил, изиграна от несравнимата Луси Лиу – режат глави и крайници без да им помръдне и една мигличка от съвършенните очички, и са готови да жертват всичко и всички без дори сянка от емпатия, съжаление или съмнение. Злото не ражда добри хора, най-много счупени, но откровено зрели и наясно, че в този свят нищо не е на тяхна страна. А поне в първата книга Селена Сардотиен е всичко друго, но не и достоверен характер.

Което обаче се променя, и то със задоволяваща бързина, и очевидно след намесата на разни умни хора, тъй като първата книга е писана десетина години, а всяка следваща идва ежегодно в още по-дебел размер, и неочаквано – с по-добро качество и на герои, и на отношения, и на приключения. И ви кара почти да забравите с каква нефелна мърла започна това пътешествие. Сериозно, не се идентифицирайте със слаби герои, това няма да ви помогне нито за самочувствието, нито за бъдещето. Преходът в характера на Селена не е гладък, просто сякаш изведнъж ѝ идва акъла и започва да мисли и действа почти безупречно смислено, с редките, но така характерни за жанра моменти на тръшкане защо така, защо не иначе, защо баш мен. Но всичко, или поне почти всичко, се компенсира се от сетинга, от чудовищата, от заплахите, демоните, вещиците, почти драконите, обсебващите магии и общото усещане за обречен, седящ на ръба на бездна свят, който явно ще се срине в писъци и пламъци, дори и да победят добрите.

Въпрос на читателски приоритети, предполагам. Ако имаше как да пропуснете първата книга щеше да е най-добре, но отнасяйте се към нея като към първа среща с красиво, но неуверено момиче, което непрекъснато си разлива водата, има заседнал спанак между зъбите и сополче в нослето. Може пък да е любовта на живота ви, ще позволите ли на едни мокри сополи със спанак да ви попречат, а? 🙂

Реклами

Гриша

Лий Бардуго

173026_b 178989_b 188581_b

Литературата, предназначена основно за подрастващи е винаги леко обидна, но поради степента на несъзрялост в обичайно излъгалите се да я четат, тя бива възприемана като близка, лична или простичко „омг, колко е яка“. А всъщност пред свъсените вежди на попрезрелия читател се разиграва съвсем не-макбетовска сценка със спънати кифли, красавци с неестествени сили, принцове, приятели от детството и още някакви рандъм супер пичове, които виждат отвъд нескопосаното поведение, безличния външен вид и стандартната женска тъпота, и се влюбват – ама влюбват – с все фанфарите, зарята и хартиените фенери в главната героиня, която като нищо можеше да се казва Бела Суон. Или Алина Старков.

Тъгувам искрено за младите момичета, които продължават да се идентифицират с нищо незначещите образи тип Хари, Бела или каквото там, които животът и външните обстоятелства ги принуждават да са герои по неволя и да вършат всякакви там героичности, защото всички ще ги обичат накрая. И като за пример само да спомена, че на 15 се идентифицирах със Селина Кайл – жената котка – хвърляш я през прозореца, тя се връща с девет живота, камшик и доста приятни кожени гащи, плюс много лошо настроение и желание да рита всякакви по габарит и оформление задници. Но едно време беше модерно да сме силни сами по себе си, а не зависими от всичко останало, което сега се брои за нереалистичен винтидж, поне доколкото мога да съдя от модерните мейнстрийм образи. О, времена, о, нрави, нали.

В тази история героите са млади, кухи и емоционално подскачащи извън скалата на приемливото. Дори хилядолетните местни вариации на нещо като вампири, които обаче не блещукат, ами сипят тъма и зверове от сенки наоколо, се държат като ощипани госпожици и господа във втора младост, но на физическа преклонна възраст тип Хю Хефнър, едновременно. И за всичко има едно обяснение – те са руснаци. Добре де, равкианци, със съвсем неземни имена като Толя, Миша, Надя, Зоя и – готови ли сте – Тъмнейший. Всъщност брилянтно свежа идея, необятната руска душа в съчетание с диви магии и стиймпънк машини – кой може да откаже с лека ръка на идеята. Но изпълнението е такова, че непълнолетното сираче Алина Старков, оказала се богиня – преродена еманация на светлината, се превръща в немезис за читателя, който силно се натъжава при всяко нейно оцеляване, обичайно свързано с изнасянето ѝ от бойното поле върху нечии мускулести, добре оформени, но много нежни рамене, ръце, гърбове, и всякакви други анатомични подемности на симпатичните Аполоновци, дето се мотаят наоколо. Ама иначе е много силна, могъща и мачкаща всичко, така поне казват.

Но нека мислим положително – историята, макар и клиширана, ни отвежда в една доста динамична битка между мрака и светлината, чиито участници са реално погледнато доста сиви, и имащи каузи – вери, на които можете да симпатизирате едновременно. Елементи от стари руски приказки и модерно алтернативно фентъзи се комбинират със стандартния сървайвал на двама обичащи се млади човеци, бягащи от злото и задълженията, което е, признавам, прилична тийн любовна история. И под тийн да си знаете, че най-вълнуващите физиологични сцени ще са целувките (с повече от един партньор, уау!); никой не псува креативно; млатят се хубавичко, чистичко и кратко; и що-годе е едно приятно приключение, с шепа моменти на горчива загуба, любовни тръшкания и губене на мотивация за живот. Така де, поредния ден в училище, но пренесен в красивата руска ледена пустош на Равка.

Общо взето – прекрасна за филмиране поредица, която ще има същите зрители като Дивергенти, Игрите на глада, че и Здрачовете, макар че тук ще се запали и целия руски фендъм – все пак през половината време се вкарва един псевдо руски диалект, който ще звучи толкова екзотично в ушите на младите зрители, както например японски или малайски – да, такива времена дойдоха и у нас. Ако си търсите драматична, емоционална и все пак – доста оригинална на моменти, изцяло кинематографична като стил, и ултра лесно читаема като сюжет поредица, и не ви притеснява средната възраст на главните протагонисти – Гриша е вашата бира, чаша шардоне, водичка с витамини или монстърче, според зависи от нуждите ви.