Дъщеря на бялата магия

Вера Крижановска – Рочестър

Предполагам, че в живота на всеки човек има даден период, в който го влече необяснимо към окултното. В моя случай това беше около 13-14 -тата ми годишнина – между другото изключително подходящ период за развитие на свръх-заложби, които аз за съжаление нямах, тъй като основното правило е, че най-голяма сила има вещицата преди да съзнае материята на любовта – не физическата обаче, а чистата духовна, защото в магическите работи се работи основно с дух, а когато той е овъргалян в любовни трепети, не дава резултати както си трябва и туй то. Може да ви звучи твърде откачено дори и за мен, но фактите, дори и трудно обясними, са си факти. Както обаче вече съжалително подсмъркнах , аз заложби нямах, и колкото и да махах унесно с ръчици, да визуализирах чакри или да мълвях захласно простотии като тетраграматон или кундалини прана или други много сложно звучащи словосъчетания, си останах просто спорадично образован лаик , знаещ кой е Блаватска и Кроули. Най-много да съм вменила някоя тъй или иначе логична мисъл у даден субект от противоположния пол, ама съмнително, че е от мене. Та от този период освен многото непознати думички, особено полезни при решаване на кръстословици, попих и една помирителна философия със времето отвъд живота, която рядко помага, но пък си е резервен вариант за приемане на лайната…ъъъъ, нещата от живота. Защо почвам с този душеразголващ смутителен „мъмбо-джъмбо“ шит? Дъщеря на бялата магия е представител на редкия жанр окултно фентъзи или готик фентъзи с нравоучения – накратко злите и добрите се борят за нечия душа, която хич не бърза да напуска тялото, което от своя страна е повсеместно изкушено от каквото там може да предложи обществото и времето на съществувание, и след много перипетии все пак се намира баланса, а враждуващите неодушевени касти си се преобръщат от малко остарял вариант на злобни конкурентни фирми впили зъби и нокти в дадена сделка , в правещи се на разсеяни, питаещи по-скоро недоверие, отколкото омраза, колеги по кабинет, управляващи един доста закъсал го откъм резултатност отдел. Чудесен момент , в който разбираш, че злите не са чак толкова архаично зли в крайна сметка, и никой не ги погва до пълно изтребление, ами просто им се обяснява провала и се оставят кротко да тънат в земни блага, докато добрите обичайно се прехранват с ряпа и глухарчета в някое забутано селце. Мне, не може толкова лесно да се вземе страна. Крижановска пише архаично , смутено дамско според времето си и прекомерно отдадено духовно – все пак книжката е на стотина години, има- няма. Девойките припадат през пет минути, лошковците са добри кавалери и никой не насилва девиците без тридневно писмено предупреждение, добряците са индуси или нещо, което прилича на източен екзотичен циганин, ама много навътре със сложните думички и духовни превъплъщения. Има готин тигър, шепа монахини, потънали в нищета дворяни, един -два призрака и тумба бая симпатични демони, макар и малко меко пухкавички. И всички подвластни на дявола носят копринени шапчици с рогца и прозрачни трика – по-упадъчно и демонично от това, здраве му кажи. На моменти е по-скоро носталгично комично, в други – доста антично философско, в трети – направо симпатично. Не е книга за всеки, макар че почитателите на старостилието и викторианските нрави биха я харесали донякъде. И има най-изродската корица евър – признавам си, това е една от малкото книги , които вземам само заради картинката. Вгледайте се по-подробно , и отворете някой учебник по биология за всеки случай. Да, и се опитайте да потиснете гаденето, като осъзнаете какво точно зяпате 🙂