Дракула

Брам Стокър

Не всичко тръгва от тази малка книжка, но всичко става известно с нея. Само не ми стана ясно откъде – накъде се е пръкнал захарния романтизъм, свързан с овампиряването, и идеите за великолепни и елегантни не-човешки същества. Вампирите и тук са по-скоро животни, отколкото изящни манипулатори и образци на  физическа симетрия. Даже главния Дракула е доста глуповат старик, оставящ се да бъде сгащен насред тълпа влашки цигани за охрана, които биват доста неумело обезоръжени от шепа надути европейци, тръгнали с голямата кошница за приключения плюс два -три кола и някакви пистолети-еднодневни. Няма никакви вълнуващи любовни истории, никаква скромно прикрита еротика, никакви такива щуротии. Има  хора-храна, пиене на доволни количества кръв, най-вече от хлапета, че са по-симпатична плячка, отново намеци за чисто човешката лудост като следствие на вампиризма, рязане на глави, забиване на колове, ръсене с чесънче и нафорка, общо взето наивитетна картинка на голямото зло и великите му смели врагове. Филмът на Копола си е чиста романтична фантазия, не се подвеждайте по него – Дракула не си обича чак толкова храната, мрачната готическа атмосфера реално си избива на лека финансова нищета, а петдесетте сандъка с пръст размотаващи се из цяла Европа от подкупни и силно ожаднели носачи, са си смехотворни отвсякъде. И все пак е класика, и все пак е силна като послание , каквото и да е то, но в общи линии е отново – не е никак готино да си вампир, ама хич.

Advertisements

Дракула немъртвият

Дейкър Стокър

Честно казано, подходих към тази книжка с малко недоверие, и по-скоро с уважение към издънките на рода Стокър, отколкото с небивал интерес към вампирологията. И бях ошамарена със страшно четивна книга за Дракула, Батори и самия Брам Стокър, оплетени в много дарк викторианска фабула, с изключително премерени, но все пак въздействащи определено чувствително, дози жестокост, фентъзи елементи и даже малко еротика за привкус. Въобще – силна и балансирана книга, много добър продукт, предназначен наистина за масовия читател, без да е боклук без никаква литературна стойност.
Аз не съм чела оригиналния Дракула, и затова имената на героите не ми говореха нищо, но ако сте гледали Дракула на Копола, всичко ще ви стане ясно и сцените ще ви изплуват пред очите доста кървави и жизнени. Има силен кинематографичен елемент разбира се – единия съавтор доколкото разбрах е доста читав холивудски сценарист, така че особено битките са изградени кадър по кадър. Което в никакъв случай не дразни. Въобще драматично красивите филмови сцени изобилстват и провокират реални или приблизителни сцени в съзнанието на читателя, малко или много взаимствани от широко известни филми. Което пак не пречи, а помага на цялата вълна от готически драматизъм на повествованието.
И нещо за езика – в сравнение с доста нескопосания превод – или може би и оригинала си е така нескопосан, за който съм чувала – тук думите се подреждат и леят доста стегнато, логично и смислено стилно. Помагат да четеш, а не те отвращават, не провокират редактора с червения маркер в съзнанието ми, а също не ме и карат да гледам из интернет за смислови препратки и алогизми на съзнанието ( както и други лишени от значение съчетания )
На фона на вълната от нескопосовани вампирски поредици, заливащи пазара напоследък, това си е почти шедьовър на готик тематиката, сравним основно в съзнанието ми с книгата на Елизабет Костова ( първата ) и така недооценения филм за Лигата на необикновените джентълмени. Заслужава си от гледна точка на всяка тъмна почти-човешка страна…