Доктор Проктор спасява света от гибел, може би

Ю Несбьо

193368_b

Откачената детска поредица с хорър елементи на странния Ю Несбьо продължава с нова безумна история, в която над света са разтворили лигави челюсти лунните хамелеони – нещо като маймуни с множество хемороиди на показ, които могат да се превръщат в хора, предмети и прочие, като можеш да ги отличиш само по разните граматични грешки, като ползване на шт, и вместо е, и окончанието за тъпанари ий за множествено число. Добре де, последното не е безусловно упоменато, но според мен трябва, защото е далеч по-дразнещо от всички изпуснати запетайки, грешни пълни и непълни членове, че даже и вездесъщата чатърска замяна на ъ-то с а наведнъж. Може би ви звучи абсурдно точно аз, дето използвам граматиката и езиковата база на българския език по доста творчески начин, да се заяждам за разни такива дреболии, но и аз си имам границите на търпение към бягането от часове по БЕЛ. Ама за Несбьо да ви разкажа още нещо, въпреки че ако сте чели и една негова книга, няма как да не му станете див фен.

Рижото генийче Бюле, тъжната аутсайдерка Лисе и откровено странният доктор Проктор са единствената преграда между бъдещето на човечеството и един огромен гофретник, пригоден за хуманоиден пълнеж по случай купонче с населяващите Луната кръвожадни хамелеони. Въпреки хипнотизираното общество, което и в нормално състояние, дори и имайки предвид обичайната широка скроеност на северните народи относно различните, на нашият екип ще му се наложи да преминава необятни заледени територии, да се катери по опънати жици над реки пълни с какви ли не чудовища, да се промъкват в гръб на човеконенавистни маймуняци, с особен вкус към вафли в сос от човешка кръвчица – въобще обичайните приключения на ръба, където опасността от това всички да свършат на парчета е много по-реална от тази в повечето хорър книжки, за които се сетите.

Имаме и човек- жаба, самотен крал в изгнание, хорови конкурси, гениален паяк и добрата стара канална анаконда пак си е тук, за да сложи зловещия, но изпълнен с положителни емоции финал по нордически. За пръв път влизаме малко повече в личните територии на двете хлапета – непризнати спасители на цивилизации, и картинката естествено не е никак, никак розова. Разбито семейство; зле прикрита омраза между членовете на фамилията, лишени от каквато и да било емоционална интелигентност; намеци не просто за жестокост, а за вероятна болест на ума – това е бекграунда зад вечната усмивка, нестихващ оптимизъм и безгрижно чувство за хумор на рижото чуденце Бюле. Непригодност за адаптиране към връстниците; силно подчертана задушаваща патриархалност; потиснато емоционално разцъфване пък стоят зад плашливата неадекватност на Лисе. И все пак, кой е казал, че супер героите трябва да бъдат щастливи, не – просто е нужно да са отчаяни и да вярват, че може би няма кой друг да свърши това, което съдбата поставя пред тях. Ю възпитава децата по уникален начин, на ръба на ужаса, недоумението и локалните особености на сюжета, но все пак някои неща универсално преминават страниците и вменяват нещо повече в умовете на малките читатели, нещо, което на възрастните ни липсва ежедневно, а именно – смелост. Защото понякога няма никой друг между теб и края на света.

Advertisements