Доктор Проктор и ваната на времето

Ю Несбьо

190070_b

С господин Ю се срещаме все по повод детските му книги, тъй като тези за възрастни подозирам, че ще ми дойдат твърде, твърде реалистични за все така изфентазирания ми вкус. Но да сложиш историите за доктор Проктор и нестройният му екип от съседчета в графата детска литература , или значи , че нещо са отпуснали юздите на родителската цензура, която иска да маха негрите от Пипи, вълка от Червената шапчица и Хук от Питър Пан,  или че децата ни са малки чудовища, жадни за кръв и справедливи наказания по крумски. Щото Ю не вкарва лошите в затвора, където да изгният, или да се поправят съобразно постулатите на демократичната европейска правозащитна система, ами ги хвърля на лъвовете, или ги оставя някой слон да им седне на динестите кратуни, или просто ги опича живи на бавен бензинен огън. След което децата се усмихват щастливо и заспиват в легълцата си с усещането, че и днес са спасили деня.

Ако не сте подготвени за странния господин Ю, очевидно кръстен на дядо У и баба Я, ще си казвате и други къси думички като Яя, Еха, Опа, и най-вече ВТФ докато четете невероятно грозно илюстрираната с очевидна злоба и омраза към изкуството книжка. Щото когато на някой му идва отвътре да опише как някой са го разфасовали детайлно и после извършителят бива хванат достатъчно бавно, че да се прояви още няколко пъти на бис – явно тази нотка ще я има и в писмото до леля му на село да речем, или в списъка с покупки – просто добрите автори имат почерк, който издълбават де що видят в писанията си, за да ги разпознават феновете, може би. Или защото са просто сик енд туистед, зависи от гледната точка.

Та след измислянето на върховния пърдящ прах, доктор Проктор вдиха левъла на изобретенията си, и създава вана за пътуване във времето, активираща се от ягодов сапун и мисъл за конкретна дата и място. Използва я по лични користни нужди – а именно да намери любовта на живота си, загубена в нелека схватка с капиталистическия – мутренски строй на хората хипопотами, обичащи да се возят в черни лимузини с ескорт от НСС, НСО или както там е местната охранителна власт. Но нещо се издънва в поредицата от спираловидно натрупващи се събития, и дребния риж многознайко от къщата вляво и спечената сдухана девойчица от къщата вдясно биват призовани да спасяват света. Или поне задните части на доктора. И се почва едно скачане във френските ширини между времена, местности и исторически личности като Жана Д’арк, Тур дьо Франс, Айфеловата кула, Ватерло, Бастилията, и каквото друго там им беше важно на франсетата. Помежду другото , наред с шегите и закачките, се разиграва и една неосъществена любовна драма, бунт срещу плутокрацията и възвисяване на интелектуалщината, плюс една купчинка трупове на заден фон, като за някои от падналите герои наистина се опулвате неразбиращо, чудейки се Мартин ли четете, или някой друг геройомразещ творец.

Основните изводи – ако сте лош – ще мрете; ако сте лош , ама се разкаете – ще направите нещо добро, ще мрете, и после ще ви спомнят с добро; а ако сте добър, дори и умерено тъп, страхлив или природно неориентиран – победата е ваша. Хубаво е да се работи по ясни правила. За който не е разбрал – Несбьо е страхотен алтернативен автор, който не мога да препоръчам на деца, но на родители с малко изчанчени вкусове – веднага и задължително. Хем е леко инфантилно, хем и съвсем възрастово прилично по някакви неясни закони. Така е то със странните книги, които не разбирате как така сте се навили да ги прочетете, а не сте усетили как сте затрили часове в тях. Магия.

Advertisements