Дим и огледала

Нийл Геймън

 

185110_b

Уж поредното пътуване в необятния цирк на макабреното в ума на Геймън, но някак вкусът е различен. Твърде много по-личен, по-стар и по-земен. На моменти твърде лепкав, потен и потънал в сълзи. По-рядко мечтаещ, сънуващ и променящ света със силата на невъзможното. Зад дима и огледалата е уморената реалност. И тя не ми харесва.

Някои от разказите се повтарят с вече издадени, и то наскоро, сборници, но все пак са два или три, така че не може да се каже, че всичко това вече сте го чели. Разказите в бял стих са много повече от обикновено; кратките миниатюри, натежали от горчивина допълнително задавят. Въобще това е най-депресивния сборник на Геймън, като употребявам съвсем на място думата депресия и не я бъркам с така изящната меланхолия на мислите, която досега свързвах с него. Но това тук е зала с огледала на тъгата, празния поглед и пропилените дни, в които не-реалното бързо губи своето не особено откровено „не“.

Знам, че това са просто текстове, вероятно написани по поръчка, с чисто комерсиална цел и прочие, но усещането за неочаквано пропадане в нечие твърде лично пространство е повече от силно. За семейното (не)щастие, за съзряването на малкото момче с фантазия, за тихата безмислена младост, за притиснатата от комерсиалната машина за илюзии зрялост, за осъзнаването на личната нищожност пред лицето на смъртта – теми съвсем не по моя вкус, вмъкнали се в геймъновото съкровище, отровили водата на сънищата ми. И все пак не всичко е загубено – на изхода ме чака една вампирска Снежанка и нейната никак не лоша мащеха, които ми махат за довиждане иззад вратичката на фурната, обилно полети с мас… или поне едната, и то не правилната. И разбрах, че Геймън е също толкова отчаян фен на Муркок като мен, дето си чакам Елрик, Корум и цялата банда на Мултивселената все някой ден на български. Така де, Маркес дочакахме, та Муркок ли ще изпуснем. 

Черните води са дълбоки, и задушаващи, и водещи към различни животи, никой от които не искате да е ваш. През прозореца ви гледа сивотата, а в дома ви цветовете са отдавна предали живостта си на небесните селения. В такъв момент нямате нужда от този Геймън, той ще затисне лекичко с крак душата ви, и ще започне да ви разказва за всички варианти на прераждането, които бихте могли да избегнете само с вършене на добри дела. Не е четиво за тези, които имат и една капчица разочарование по сърцето си. Но ако ми се налага да чета поне една реалистична книга в годината, винаги ще избера да е Геймън. И сега отивам да се лекувам с най-абсурдния и слънчев Пратчет, до който мога да се добера. Вероятно ще е душоспасяващо.

Advertisements