Приключенията на Найден Намерения

nayden-namerenia

Страхът има много измерения, не всички от които идват в лицето на иноземни  плешивци с бодлички по главата, маскирани дангалаци с резачки, или остаряващи грозно чичаци с твърде остър маникюр. Ужасът може да и си е чисто роден, със змейови крила, халска отрова, огнени езици и сиви сенки, дебнещи из усойни места и злокобни поселища на самодиви.  Но е много трудно да се разкаже една страшна приказка, без да зазвучи твърде архаично, или някак досадно скучно за младежите, за които седенето край каменно огнище на полусрутена къщурка на село, и слушането на гъгнивия глас на древен роднина, разказващ къде спомени, къде стари измислици, във всеки случай е далеч по-скучно от автоматичното скролване на фийда във фейсбук. Така де, иди обясни скрол, фийд или дори само фейсбук на старите хора – и те ще те засипят с една торба остарели термини и думи, за които само си почти сигурен, че присъстват в Под игото – доказано единствената прочетена поне донякъде книга за всеки български ученик.

А Доктора отново успява след Витек Диман да ни пренесе в онези земи тъй омайни и магични, та ни е трудно да възприемем факта, че вървим реално по тях и в днешно време, и го прави така увлекателно, че да заинтересува сериозно дори и най-технологично обсебения хлапак. И има защо. Нашенският юнак – далечен братовчед на Конан по сила и на Шерлок по ум, е син на царица – змеица и разбойник от тип Робин Худ, и освен че е впечатляващо силен, не може да свири на какъвто и да е музикален инструмент, но не спира да опитва, ами може и да разрешава всякакви загадки къде с бърз ум и навързване на факти, къде с два пестника и мънички крилца с остри стави. И ще си използва всичките специални умения, защото го очакват тълпи от красиви вещици, призраци на вградени хубавици, влюбени несвестници, демонски слуги, върколаци, змейове, хали и каква ли не магична гмеж, дето му има не просто зъб, ами цяло чене заради нечистата му кръв.

Обаче, не бойте се – като истински герой Найден ще ги натръшка всичките зли в прахта, и все пак ще запази поне една срамежлива усмивка за всяка минаваща наблизо красавица. Но няма да се размине без рани – кои физически, и то такива, че да пратят в отвъдното всеки обикновен човечец, кои психически, дето могат да завлекат бедните душевно в голямото блато на отчаянието и самосъжалението за вечността. Но нашето момче си е нашето момче – човешки или вълшебни гадове, всеки ще вземе по един галон юнашка кръв, но ще плати с живота си. И точно това е еманацията на истински добрия приключенски роман – впечатляващ главен герой, внушителни противници, битки на ръба на възможностите и на двете страни, и все пак вдъхновяващ финал, много по-вълнуващ от което и да Европейско, Световно или Междугалактическо първенство.

Ако търсите добро етно фентъзи, което ще ви накара да се радвате вътрешно с правилната доза патриотизъм, че в кръвта ви може и да има някоя самодивска, змейова или халска молекула, или ще ви помогне да сънувате епики за предполагаемите си пра-пра-дядовци – мустакати юнаци, и пра-пра-пра баби – ваклооки хубавици, от които всички сме се пръкнали едни такива смели и убави, нали – то Найден Намерения е историята ви за преди сън в тежък период, за началото на работния ден, докато сте в метрото, за моментите, когато ви пуснат Вежди Рашидов, Джорджано и черната Златка едно след друго в новините. Защото понякога си трябва нещо наистина добро, за да се измъкнете от сивотата на ежедневието и да убиете желанието си да се втурнете през глава към Терминал 2, а това четиво върши идеална работа за ежедневно ремотивиране.

 

Клиника в средата на нощта

Димитър Цолов

doktora_korica_klinika

Един различен вампирски роман, с първа и основна отлика – този е добър.

И до тук да спра, вече трябва да ви човърка любопитството – чакай, книжка за кръволоци, най-вероятно и някой и друг преображенец, и ми казваш, че е добра – да бе да. Да, ама да. Като автор съм свикнала да чета от Доктора етно-фантазии като разкошния Витек Диман, но тук местните легенди минават на едно далеч по-футуристично ниво, омесващо дистопично бъдеще с уморен от жегата климат, радиационни чудовища и свръх технологии, с добрите стари вампири, върколаци, че и една професионална нестинарка за разкош, плюс една банда кукери за ужас. По някое време ще се сетите , че става въпрос за наши си момчета с имена като Ангел и Григор, които се трансформират в Арчибалд, Рутгер или Кимерия с лекотата на обичайното развитие на цивилизацията, която меси актуалности и традиции в наименователни кошмари. И ще ви хареса.

В клиника за всяковидови жертви на регулярните улични войни, бива доставен един клет върколак, който се оказва пазещ древна тайна,  можеща да донесе огромна сила на зловещия клан на кръвопийците. Тъй щото дори и за любителите на гъстите червени течности пробиването в някои зони е твърде непосилна задача, та възлагат на един от лекуващите да вземе да посгреши нещо лечебните процедури и кротко да пречука полувълчето в съня му. За повече мотивация му открадват и жената, която нямат точно намерение да връщат, поне не и така да се каже пълнокръвна, но за съжаление явно информационната им система е била доста скапана, по съвсем български, тъй като избират точно оня доктор, който някога е бил почти наемен убиец, нещо средно между Транспортера и Джеймс Бонд. И почват проблемите и за добрите, и за лошите.

Не се лъжете от обема на книжката – Цолов е един от авторите, които наистина могат да наситят един не огромен обем с толкова динамизъм и чисто дистилиран екшън, че не ви и трябват някакви странични размишления, инфодъмпове или кой знае колко детайлно описана дръжка на вратата на подземието, от което трябва да се измъкне невинната девица. Фабулата има цялото и нужно време да се развие и да ви зашлеви през така или иначе зачервеното от напрежение личице, а финалът сякаш се развива току пред очите ви, пълен с трагизъм и една тиха надежда, че може би се е родил първия български екшън герой, който не дразни интелектуално, и не ви изпълва с леко смущение от това, че сте му чели приключенията на публично място.

Ако и да е ърбън-дистопично фентъзи, реалността е налична , и ръка в ръка с достоверността,и истинските познания по медицина на Доктора , обяснява съвсем логично прилично наличието на свръхестествени същества в една не толкова далечна , технологична ера на насилие и терор. Почти повярвах във всяка дума, което идва да ви каже , че добрата професионална аргументация е винаги полезна при писането на художествени текстове. Което не значи, че всички серийни убийци трябва да пишат книги, нито че Кинг има към стотина трупа в мазето и проход към ада на тавана си. Виж, за Лъвкрафт почти съм сигурна , че не е бил от земните същества, и че онези , големите главуни, са си го прибрали за вечностни мъчения в тъмнината на Вселената, но той е почти изключение. Димитър Цолов не стига чак до вратите на съзиданието, ама не е и тръгнал натам, а се е поспрял да ви разкаже една огнена история , която ще ви остави не само разтоварени и удовлетворени от няколко екшън часа, ами и някак горди от българската следа в алтер-историята. А това усещане си заслужава .

Пет приключения на Витек Диман/ Космическото пиле

Димитър Цолов

1238915_10201422394715602_1024085651_n

Ще почнем с малко свидна ми предистория. За първи път се „срещнах“ с неоспоримия талант на доктор Цолов по време на конкурса за български фентъзи роман на МБГ Букс , Трубадурите и Чобитите от миналата година ( ехе, толкова време ли мина … ). Между другото победителите ще видите издадени с уникални корици на коледния панаир ( на мен дупето на Геновева ми харесва 🙂 , като  не пропускайте кръчмата – щанд на невероятните МБГ – не че има как де , ще ги видите от двадесет километра насред безличните купчинки от книги на конкурентите.

Пет приключения… бе сред абсолютните фаворити на конкурса, в който моя милост участваше като регулировчик – четец. Историята за витек Диман, който  аз непрекъснато преименовам на Доман, явно щото ми звучи по-мустакато и героично предполагам, се оттърва без първо отличие основно заради малкия си тогава обем, а не поради липсата на страхотни качества, с каквито повярвайте ми искри едно таквоз таласъмско – диво – красиво.

За всички почитатели на Таласъмията, като мен най-вече, за които тя е бенчмарка за качествено и нестандартно родно фентъзи писане , и които притежават ведро чувство за хумор и ценят добре написаните и обмислени текстове – веднага потърсете малката двулицева шарена книжка, криеща в себе си невероятен мини роман в стил етно фентъзи и забавни разкази , преплитащи неуловимо хорър, фентъзи, фантастика и неочакван край. Ако питате мен, това си уникално добър самоподарък не просто за Коледа, ами за деня, в който имате нужда да повярвате още веднъж , че добри български автори има, и те са живи, пишещи и не са изпаднали в гротескно самосъжаление, виждащо само тъмно и сиво навън.

Езикът е много стегнат, изпипан, правилно накланящ везните на пълното ми одобрение към себе си. Идеите са страхотни, претворени майсторски и блестящи в малкия си , напълно прилягащ обем. Фолклорните мотиви никак не натежават, а са представени хем достоверно, но и с огромно чувство за хумор, което ще ви нахили като първокласници чули първия си мръсен виц.  Въобще – радвам се , че тази година имах огромното удоволствие да видя на хартия доста от авторите, с чиито работи се запознах отблизо на конкурса, тъй като каквото и да говорим – да видиш една прекрасна история в красиво оформление, да я пипнеш на бяла хартия, да я размахаш гордо из метрото като интелектуалец – чалгоотстъпник – си е свръх гилти плежър.  И не мога да не обичам всеки, който ми го доставя. Опитайте и вие.