Сесил Лафе и адуареното огледало

Джулия Сииленд

сесил

 Оформлението на една книжка , особено предназначена за по-млади читатели, е от огромна важност , и въпреки обективната възможност на всички книгоиздатели да се учат от западните си батковци на красотийски корици, все още много малка част от тях го вземат на сериозно. Сесил Лафе има изключително симпатична, семпла и същевременно многобещаваща, усмихната корица, в топли и успокояващи цветове, с бели листа и радващи окото шрифтове, които подготвят за едно хубаво, изпипано , книжно преживяване. Ако някой ден стигна до създаването на моя книга, най-вероятно ще се обърна първо към художничката на корицата и въобще екипа работил по предпечата и. Защото е наистина нещо рядко чаровно за гледане и пипане, което говори тихо и любящо на помръдващия естет в мен. А това ми е някак ценно, ако ще и да е снобско по някакъв начин.

Самият текст е меко казано непретенциозен, а обективно – киселяшко погледнато – някак недоогладен , може би леко недоредактиран и вероятно недовършен и малко неотговарящ по качество на  невероятното оформление. Идеята е неоригинална, но пък в днешно време това не е толкова голям проблем – важно е как се работи с клишето, а не че е клише, доказателства мога да дам милион. Имаме един женски Хари Потър в очите на червенокосата Сесил Лафе, имаме си и вълшебническо училище, мистични родители, зли магове, даже и говорящи бухльовци, паяци, че дори и и вариант на домашното духче, което тук го играе някакъв братовчед на Зайчето с карираните уши, което всъщност е доста симпатично. И точно както звучи, всичко това е незаангажиращо, ненатоварващо и може би леко релаксиращо.

Проблемът обаче е, че тази книга е предназначена само и единствено за максимум десетина годишна публика, тъй като всеки над тази възраст ще види разни обичайно дразнещи по-опитните читатели неща като дупки в повестованието, неяснота в мотивацията на действията на героите и въобще в характерите им, сбиването в кратка форма на важни събития и разтягането в голяма такава на маловажни. И разностилието… На моменти сякаш четеш наистина сикуъл на Хари Потър, но в следващия миг излизат на мегдана разни моми и момци да прескачат огньове, и се оглеждаш неволно за Елин Пелин и компания на нивата . Хубаво е за следващите части на поредицата да се вземе крайно решение какво звучене се търси, и да се върви само и единствено в тази посока, заиграването между жанровете си е висша класа майсторство, и не е никак, никак лесно, и в никакъв случай не е за препоръчване за млади автори.

Сега, очаквам прилив на негативи от вси страни, но чуйте ме внимателно – Джулия Сииленд има огромен потенциал да напише страхотни детски истории, само че и трябва много професионално и обективно внимание от редактори, които ги е грижа за текста, а не само за пунктуацията, която е между другото безупречна, и от бета читатели, които да и помогнат да създаде темпо в историята си, да развие героите си правилно и недразнещо, и да подреди приключенията им във форма достойна за уважение от всеки родител и въобще читател, срещнал се със Сесил Лафе. Децата ще я обожават така или иначе, но отдайте малко заслужено внимание и на възрастните с малко по-инфантилни книжни вкусове, а? 🙂

За търсещите фентъзийни светове – конкурсът на MBG Books набира сила наближавайки своя край до 30.10 – за повече информация посетете сайта на Трубадурите http://trubadurs.com/2013/12/30/konkurs-fantasy-roman-2014-mbg-131230/