Старият Марс

Кой не знае дядо Мартина, дето ни залъгва от няколко десетилетия, че ще дойдат проклетите дракони и ще оправят цялата работа с ледените зомбита и злобните вестеровци, които от утробата на майките си се учат на великото изкуство Пре***и другарче. И Гарднър Дозоа ще ви е познат, ако си падате по компилации от задокеански разкази на фантасмагорични теми, особено в екип с белобрадия сериен убиец на любими книжни персонажи. И ето, че има техен сай-фай сборник и на български, след доста добрата, макар и спорна за някои като консистентност на качеството, фентъзи антология Разбойници, този път посветен на необятната тема за червената планета, криеща тайни и надежди на вероятно повече от една изчезнала цивилизация, включително нашата.

Наскоро имах удоволствието да прочета сборник с български фантасти, писан преди около половин век, и е смущаваща разликата във възприятията – докато нашенските погледи към висините са строго ограничени до собственото ни аз, намерило се на просто различно място, то американските братовчеди отправят взор към невъзможното, към различното, към красотата на неразбираемото, отминалото или неслучилото се, и простете липсата ми на патриотизъм, но този път май избралите патока Доналд са уцелили по-правилно нещата. Прелестите на един загинал пурпур, дишащ тихо в дюните прах от скрити зад погледа души на заспалите обитатели на един далечен във всяко отношение свят, ми е една идея по-близка до душата от това колко съм малка аз на фона на всичко останало. Вселенските мъчения на Адамс не бива да са ни основен начин на мислене, така де.

Старият Марс е онова преди сега, или може би това, което ще бъде по спомен или мечта на немарсианските ни наследници, търсещи нови възможности за смислен живот между звездите. Средновековни пътешественици политат срещу всички земни закони в небесата, и достигат за няколко дни време до червените полета на бленуващите звездобройци; призраците на отминали цивилизации все още живеят в етера на пясъчните бури, и тревожат здравомислещите земляни; местните видове, напълно различни от хуманоидите управляват царствата си на разкош и разточителство, даващи знак на днешните ни аз за едно самотно бъдеще на може би бивша в сините си краски планета без живи обитатели. Място на сблъсък на отказваща да бъде забравена древност, търсещо вариант за същестувание настояще и мечтаещо смисъл бъдеще, Марс е там, където скитате нощем, и в сънищата, и в кошмарите; там, където желанието за живот се ражда насред останките от нечия смърт.

Дали под формата на приключенско фентъзи в най-добрите канони на Джон Картър, или социален ескперимент за нашия вид в условия на абсолютно рестартиране на действителността, или космическа опера за битки и оцеляване между звездите, Старият Марс е калейдоскоп от сънища, фантазии, идеи, за абсолютно всеки фен на алтернативните жанрове и техните незаконни деца междустилията – очакват ви класическо фентъзи, космическа опера, постапокалипсис, твърд сай-фай, фантасмогични приключения, митпоетика, шантави забавни щуротии, и Муркок. Да, частица от великия, но почти непознат на нашите ширини майстор на фантастиката ви очаква в тази компилация, и дори тук конкретно да не ми е съвсем по вкуса с твърдия си подход към историята на червените измерения, и да предпочитам Елрик и компанията на мултивселената, все пак майсторските изпълнения са си винаги впечатляващ висш пилотаж.

Ако не си падате много по сериозната фантастика, но имате влечение към добрите идеи, които можещите успяват да предадат правилно в малък обем от думи, и да ви потопят напълно в атмосферата на съзиданията си – то качвайте се на летящата катамарана за червената планета, и да не ви притеснява невъзможността – само за лишените от мечти има липса на начин за постигане на желанията.

 

Advertisements

Пътешествията на Тъф

Джордж Р Р Мартин

BARD-ISF-032X

Ако си мислите, че дяда ви Мартина е специалист само по детайлни описания на скопявания, изнасилвания на малки момиченца и обективно доста забавен инцест, всъщност почти ще сте прави, но когато кръвожадността Джорджова се е напила достатъчно с кръв и други телесни течности, и се валя пияна в ъгъла на писателското му ателие, злонравият братовчед на дядо Коледа пише и разни други, не по-малко странни неща. Какво ще кажете за екологична междупланетна приключенска фантастика, с главен герой доста висок и много симпатично дебел блед хуманоид, който мрази да бъде докосван, но обожава котки и ги цени далеч повече от който и да близък до човешкия или друг животински биологичен вид; одарен е с интелект, превъзхождащ в пъти почти всяко наперено генийче, за което сте някога чували, и проявява толкова безумно чувство за хумор, че смешките му се разбират години след произнасянето им. Очевидно за моя рода става въпрос, та нека ви разкажа малко повече за братовчеда Тъф.

Тъф е неособено успешен междугалактически търговец, пътуващ без екипаж в компанията на две странни коткоподобни. Бива нает от зловеща сбирщина очевидни крадци и убийци, с информация за мистериозен кораб – масов екстерминатор, съдържащ генетична информация за милиони животински и растителни образци отпреди хилядолетия, които могат да се клонират и използват за постигане на екологично равновесие или дори за създаване, както и унищожаване на цели планети. Въобще можете да го приемете и като божествен ноев ковчег, който е изгубил екипажа си по стандартния начин – бива нападнат от разни алчни изроди, но накрая всички се сбогуват в живота си под влиянието на добрата стара бубонна чума. След поредното доказателство за низостта човешка, в крайна сметка добрият Тъф си клонира убитата по мъчителен начин котка и става едноличен владетел на царство от безкрайни възможности, които смята да използва само за добро. Е, понякога бива принуждаван да отстъпи леко от принципите си, но братовчедът се оправя винаги с финес във всяка ситуация, и спасява хората от самите тях, ако и последните да имат други планове за себе си.

Нека думата екологична не ви отвращава – никой не ви засипва с поучения, размисли и дълги монолози, посветени на еко равновесието, чистотата и отговорното поведение. Всичко е представено с изключително забавен и авантюристичен подход, който ви води на планети с прекомерно население и ограничени ресурси; на места в които жаждата за кръв съсипва бъдещето на цяла раса; в ъгълчета на вселената, които пренаписват правилата за определяне на интелигентен и доминантен биологичен вид. Хората сме винаги гости в безкрайно много светове, които обичайно осираме с апломб, и си трябва някой с здрав разум и котешки косми по ръкава като Тъф, който да влезе в ролята на отдавна абдикиралия от вселенските проблеми бог, и да поведе нещата в малко по-некатастрофална посока.

Дори не-почитателите на научната фантастика ще се влюбят в приключенията на не особено милия, но винаги в крайна сметка добър гигант Тъф, и ще се замислят неусетно за собствения ни път на разруха, леко загатнат в началото на историята като истинско предсказание за съдбата ни. Не е натоварващо, скучно или твърде технологично, а забавно по един очарователен и усмихващ начин, ако и нотките горчивина да не се разтварят напълно в що- годе позитивните развръзки на историите. Мартин си е майстор, независимо за какво ви разказва, досега трябва да сте се убедили в това.