Безкрайното Саргасово море

Джийн Рис

Чик-фликът не е от вчера, но така некачествен , че да стане нарицателно за розов боклук всъщност си е от съвсем скоро. Може и да има нещо общо с обществото ни – такъв морален и интелектуален боклучарник не може да се открие дори в клоаките на средновековните миазмични дупки зад красивите ренесансови дворци и картини. Книгата на наглед никому неизвестната Джийн Рис е по своята същност, да стане ясно и за младежта попаднала тук по случайност,  фен фикшън на един от най-добрите романи с емблематични женски образи и романтични грижи Джейн Еър, на според мен най-талантливата от сестрите Бронте, задължителни за всяка девойка с малко повече от минимум IQ в главата , с които трябва да се запознае по някое време в младостта си. Написан в по-добри времена и с различни мисли в обществото, Морето…  е малко неразбираема и дори интелектуална за възприемане сред много хора книга. А просто става въпрос за екзотичен по един английски начин роман, разказващ за дивата лудост на поселниците от имперските колонии, където да си бял или негър , ако нямаш пари, магия или добре пазена тайна си фактически никой. И лесно губиш ума си от странните цветове , звуци и мисли, така неестествени за сиво-бледите англикански посетители и търсачи на странни усещания.

Езикът е красив, но темата е тежка – лудостта е трудна за приемане и оценка дори днес, при наличието на толкова знания и технологии, а какво ли е било тогава, преди религията да отпусне коравия си юмрук, тесногръдието да отпадне с връзките на корсетите и нравите да тръгнат по пътя, който все още не се знае дали води към адска яма или към светлината в края на тунела. Алчност, срам, ограничени умове. Странност, самота, ревност. И едно добро обяснение, съчетано с развенчаване на митове и нашарване с тъмни краски върху едни от най-великите литературни образи за ценители. Един текст за търсещите различни идеи , въплътени в странни, почти неразбираеми герои , действащи по принципи и с мотивация напълно нелогична за страничния наблюдател във времето.