Умиращата земя

 

Джек Ванс

aab cugeleyesn8209 

Книгите на Джек Ванс за Умиращата земя са нещо уникално, сюблимно, почти на ръба на нечетивността, и съвсем зад борда на усещането, че са писани под влиянието на някакви много, ама много добри хапченца, за които всеки средностатистически дилър би жертвал поне един крайник и някое и друго око само да ги пробва на върха на езика си. Защото абсурдните картини на безкрайно далечното бъдеще , неприлично на нищо запомнено или някога изфентазирано, са едновременно покоряващи и объркващи като видение, кошмар, подсъзнание излязло на злокобна разходка по пълнолуние. А това честно казано леко плаши. Ами, хич не е леко.

На български можете да намерите, макар и трудничко, само първата част от поредицата, останалите ще откриете в оригинал, като ви съветвам да ползвате вградения речник на четците си, тъй като Ванс използва твърде широко такива шантави архаизми, че и Оксфордския речник на поочукания ми Киндъл се затрудни по едно време, след като ми обясни към стотина термина на староанглийски, в старостилие, крайно формални форми на общуване и въобще практически неизползваеми еквиваленти на драснипалниклечица да речем.

Преводът на тези текстове, ако се цели да се запази поетичния ритъм и леко викторианско-иронична приповдигнатост в някои диалози, би било истинско изпитание за всеки себеуважаващ се преводач. И също така огромно предизвикателство да го превърне в нещо четивно , без да звучи старомодно , а великолепно – бляскаво , каквито всъщност са всички истории за Земята няколко мига, или столетия , преди доброто старо слънце да опъне огнените си петички в безкрайното небе.

За сюжет е малко трудно да се говори. Романите на Ванс са като свързани разкази и повести, от които всяка глава може да се възприеме като самостоятелно и шокиращо красиво чудовище, наизлязло от страниците , за да смути сънищата и мечтите ни. Във времена на еони далеч от технологии и цивилизация, Земята се е изродила до непознато измерение, в което не е останала и частица от всичко познато, и дори след години ровене из прашната и кора – пак няма да откриете и семенце доказателство, че някога някак ни е имало.

Остатъчните хуманоиди делят гигантски ненаселени пространства с генетични мутации, чудовищните роднини на Ктхулу и въобще всевъзможни ходещи ужаси, неподлежащи на описание или биологическо измерение. Който от нашия род е все още жив, се е превърнал в ултимативна оцеляваща машина, готова на всичко, за да измъкне парите на ближния, да го пребие, накълца или насили , или може би всичко едновременно. Добри няма, а дори и главните герои са такива несимпатичници, че желанието да срещнете твърдите им глави многократно с някой и друг ръбест възтежичък камък , ще ви е неотменим спътник през всички страници на това пътуване из живи кошмари.

Злобни магьосници, изродеещи авантюристи, коварни вещици, измамници – духовници на черни богове, или просто свръх агресивни селяни – канибали – това е останало от цвета на човечеството, и ако не бива изядено от многократно превишаващото го като бройка население от мутиралия вариант на кръстоски между вампири, върколаци и демони от всякакъв калибър и вид, то доста систематично се занимава с поголовно прецакване и нараняване на съседа или непознатия, заради чистото удоволствие от това да оставяш виещи от болка мислещи същества зад себе си.

В света на Ванс няма да оцелеете и десет минути, и колкото и да си мислите, че животът ви е черен – то битието на жителите на загниващата земя е в цвят на епохален мрак. И все пак трудно можете да откъснете поглед от редовете странности, наредили се като цирк на изродите пред очите ви , като безкрайна и неестествено кървава катастрофа, като огромен ноктест крак, бавно спускащ се от небето. А това е просто невероятно изживяване, което си заслужава да се сподели с всеки почитател на жанровете на фантазията и нереалността, или просто на магьосника Ванс, долетял очевидно от някъде много , много далеч от всичко разумно и ежедневно разбираемо. Нима можете да устоите?

 

 

Господарите на драконите

Джeк Ванс

40883 tumblr_lfqmm5mYyA1qc8b0ao1_400

За да се напише почти гениална фентъзийна история , включваща елемент от човечеството , захвърлен някъде там между звездите; дракониди от всякакъв тип, водещи люти битки помежду си; мистериозна раса от свръхчовеци, чакащи кротко нашите хуманоидни братовчеди от с ниско ниво да измрат от обичайните си социопатични междуособици, и разбира се – един огромен междупланетен и междувидов конфликт в стил космическа опера за надмощие на биологичния материал, не е винаги нужно да се изписват около двеста тона хартия. Джак Ванс е майстора на кратките романи, за които предполагам е приложим и термина новела, умеещ да създава хващащи вниманието на всеки почитател на приключенската фентъзийна фантастика сюжети, развиващи се по системата – да хвърлим читателя в дълбокото, да го оставим в безкрайно непозната среда, и от време – на време да му показваме какво може да го изяде, но да го оставим да оцелява наравно с основния героичен екип. И е винаги страхотно.

Малко подценяван от българските издатели, всеки превод на Ванс си е чиста шестица от тотото за феновете. След брилянтната Планета на приключенията, може би Господарите на драконите леко дърпат назад , най-вече заради факта, че историята всъщност увисва в нищото на финала, и отговори така и не получаваме след реалната екзалтация на конфликта в епохална битка, неясно дали последна и само началото на сурова зачистваща терен инвазия. Главните герои са еднакво далечни и неразбираеми до степен почти на сляпо да се мятаме в личните си предпочитания за кой отбор да поскачаме фенски. Но самата брилянтност на амбицията да се създаде в толкова малък обем истинска космическа епопея на човечеството, загубило своя истински облик след сблъсъка си с новото начало, караща ни да си задаваме и естествения въпрос – кои са Господарите, и кои са Чудовищата в твърде много случаи, са онова донесло Хюгото на текста на Ванс. Гениално е твърде меко казано.

 

Планетата на приключенията

tschai1vtschai2v_sCycledetschai3vt4del1_st5_couv1tchai_couv_6_2scycletschai7couv_001min_CYCLE_DE_TSCHAI_08_2pitot

Прочетете малко за новия ми любим автор, напомнящ на най-доброто от фентъзийната фантастичност на Муркок, Силвърбърг и Фармър :
Вански приключенски легендарности

Кориците са от прекрасните френски комиксови издания , но отразяват великолепието на Тчай почти толкова пъстроцветно, колкото мога да си го представя и сама.