Децата на Просперо


Джан Сийгъл

Една изящна трилогия за вещици, магия, Атлантида, но не точно такава, каквато е прокламирана от детските филмчета, крайно ненатрапчиво смесена с нашата уж-реалност, безкрайно силна като въображение, образи, пейзажи, подлежаща на снимане само от великани на гротеската и сюрреализма като Дел Торо ( един по-усъвършенстван Лабиринт, по-цветен, по-груб, по-сексуален…). Но подозирам превода в на моменти препъващата се несигурност на езика, загубата на ритъма на повествованието, прекомерното опростяване на сложни моменти… Или може би , защото я прочетох основно в метрото, между две спирки, по 15 минути, всеки ден, по два пъти поне, загубих спойката, която нямаше да ме пусне от напрежение и страстно прелистване с цел да узная на цената на живота си какво ще стане с Ферн Капъл… Или пак изпадам в зелена фаза тип „а защо на мен не ми хрумват такива неща“…