Демон на отмъщението

Тойо Йокугава

elfi-fbs-025x

Фенфиковете са двуостър меч с много опасни краища – твърде внушително множество са предубедените хора по темата, особено когато става за колос на фентъзи жанра като вездесъщия Конан, пък и в интерес на истината – малко са качествените неща, които хем да вървят в руслото на оригинала, хем да придадат някаква идентичност и оригиналност на автора, и да те накарат да си кажеш – „този май от никъде не е преписал, и пак се чете, ех, че хубаво“. И конкретно за този сборник, издаден преди сума ти светлинни години от едно спорно издателство, сбъдващо приключенски мечти с името Елф, си заслужава определено четенето, като моля да се абстрахирате от мистификацията с японския почитател на конаниадата – Тойо Йокугава според различни източници крие доста по-балканското име Йото Йотов. И това в никакъв случай не е лошо.

Сборникът съдържа няколко разказа за младия Конан от времето, когато е крадец, приключенец и оцеляващ хубавец, който не се свени да убие някой и друг несретник, спаси красавицата и я овъргаля в сламата, като помежду другото и се забърка с една купчина демони, които бързичко подвиват опашки, пипала или каквото там си имат, разбрали, че пред тях стои нещо твърдоглаво, непоклатимо и много, много по-страшно от цяла вечност забвение, което може да ги довърши някак обидно лесно, ако му се прииска. Но има и още няколко съкровища, изцяло в класически приключенския стил на меча и магията, разказващи ни приказки за драконови сънища, демонска любов и чудовищни легенди от странни местенца по света. Бонус или търсен финал – усещането за изключително приятна стилова завършеност си е налице.

Няма да навлизам  в подробности за невероятните, напрегнати и напълно равностойни двубои, мъчните битки със същества от обичайно не-човешки и не-съвсем-земен произход, и изключително красивите и също толкова изключително дащни и одарени с всякакви природни екстри девойки, които разпознават алфа – мъжкаря само по миризмата. Ако някога накъде попаднете на това сборниче – не го подминавайте с леко презрително повдигната вежда. Защото Демон на отмъщението си е попадение – много Хауърд с подчертан  класически подход и искрено уважение към героя, света му и правилата му, без упражнения по нарочно оригиналничене или осъвременяване на оригинала. Точно такива са идеалните фенфикове, не си причинявайте липсата им в читателското ви досие.

Advertisements