Дванайсет странстващи разказа

Габриел Гарсия Маркес

101508_b

Случвало ли ви се е да искате безутешно да се влюбите в книга, филм или песен, защото важни за вас хора ги смятат за абсолютни творчески откровения свише, но колкото и да се напъвате, медитирате, обливате с положителна енергия и мантросвате до припадък, така и не се получава онова „клик“, обявяващо , че процесът на влюбване е задействан, и можете да продължите живота си с малко по-порозовели бузки от обикновеното? Е, за мен Маркес се оказа такава несъстояла се любов. И нямам представа защо. Опитах с разказите, за да се подготвя за по-големите форми, с огромното очакване да попадна на духовен брат на Борхес, към когото имам някаква нездрава слабост. За съжаление открих за себе си великолепен автор, неповторим стилист и разказвач, който не побутва и една клетка в мозъчето ми на емоционално, вдъхновително или каквото щете там ниво. Като да си на среща с великолепен, благовъзпитан, преуспял, чистоплътен младеж, но да не усещаш дори една куца пеперудка в стомаха си, и все да гледаш към плешивия татуиран тип с коженото яке на съседната маса, който иначе ще подминеш с широк размах. Разказите на Маркес сами по себе си просто носят големите табели „ние сме абсолютни шедьоври, и ако не ни харесваш, значи си прост надут игнорант“, и значи очеизвадно съм от надутите прости игноранти и трябва да живея със самодиагнозата до края на дните си.

А идеите са всичко друго, но не и плоски или клиширани, а просто крещящи да ми привлекат интереса, като на всеки нормален читател – зловещи замъци с призраци, ухаещи на рози трупове на светици, зловещи лудници, оздравели по чудо бивши властимащи, спящи мистериозни красавици, великолепни застаряващи куртизанки и какви ли не още образи маршируват по Маркесовите страници, зрели, завършени, въздействащи, или поне така планирани, но недокосващи ме. Обещала съм си всяка година да пробвам по нещо на – да, знам колко велик е – Маркес, докато остарея достатъчно да го разбера и почувствам без да се правя на разбирач заради намусеното обществено мнение, което знае къде ми е липсващата опашчица. Та това ще е единственият автор в читателската ми кариера, на който ще давам безкрайно много шансове до последен дъх, тъй като дори слепец усеща красотата на думите му, а сега нещо съм станала явно късогледа. Трябва да спомена и невероятно красивото оформление , създадено напълно достойно от издателство Лъчезар Минков – твърди корици, стилни цветове, гравиран подпис, постоянен разделител – дори и за игнорант в областта на книгооформянето, прекрасният стил значи много. Обхващат ме мечти за огромни мрачни библиотеки, с меки кожени кресла пред бумтящи камини, в мъглив английски ден някъде сред зелената вече не съществуваща провинция на Остин – подобни книги, подозирам силно, се четат най-качествено точно на такива храмове на словото. Засега само ги сънувам, докато открия замъка си. И любовта към Маркес. Което дойде по-рано.  За повечето от вас почти гарантирам , че няма да се наложи да чакате влюбването дори минута, след като отворите първите страници. Честна хелска.

Advertisements