Път между световете / Да живее крал Кор

Вартанов / Нортън

Изключително хитра малка книжка, първата , а може би и единствената в България представителка на ас-буковете –  оригинална концепция за комбиниране на книги от двама автори принадлежащи към различни школи, имащи коренно различни похвати и убеждения по теми с далечно сходство, но и напълно зрима връзка за почитателите на жанра. За съжаление издателството експериментирало с тази чудесна идея отдавна е в хубавата българска фентъзи история от края на 20 и началото на 21 век. Както много други, чиито издания издирвам с месеци, и намирам в повечето случаи в окаяно състояние и с огромни цени. Но така е пазара на книги в България. Сега малко повече за историите.

Руската книжка Път между световете е фентъзи с намек за сай-фай елементи, с малко мудно, съвсем руско си темпо, неизказани напълно, но доста оригинални идеи, схематично маркиран и по-скоро намекнат свят, сто процента мъжки герои и дълбока , плътна история, закачила малко реалния свят, но без да се потапя в неговата пошлост. Разказът се води през очите на главния герой, но си остава доста епичен поради характера на световете, напомнящи сенките на Амбър. Винаги предпочитам личните истории, пък било и от тях да страда епичността, или претенциите за свръх героичност с напърчени мускули във фентъзито. Като цяло руската школа съдържа особен вид автори, с които повече чувстваш, отколкото преживяваш историята, а това за мен си е плюс.

Американската история за Крал Кор е подобна трактовка на фентъзи свят, докосващ за секунда реалността ни, но с доволно богата доза хиперболизиране на главния герой – смел генерал от армията, разбира се , с малко повече популярен сай-фай привкус и доста американизирани мисли на моменти в главите на герои от безвремието – или по-точно жители на чужда планета в чужд времеви пояс. Самата история е много добра, примамливо зловеща на моменти, има даже и женска героиня и романтична история за цяр ( все пак авторката е жена ), с задължителния хепи енд и намеса на свръх разум. По-пряка, по-разбираема и категорична от руската история, но все така прелестна за истинските фенове.

Мога само да съжалявам за ненавременната гибел на Орфия, и да си мечтая в моя паралелен свят да издавам поредици ас-букове, възпитаващи истински вкус в жанра и подтикващи към размисли и анализи, значително по-добри от моите.

Advertisements