Къща на много пътеки

Даян Уейн Джоунс

HofMW_cover.indd

Радвам се да обявя личното си ново завръщане в привидно прекрасния, уж само розово-захарен свят на Хоул и компания, в който обаче труповете на злите присъстват , както и жертвите на поредните необичайни, но все така зловещо машинации, без същите да бъдат смитани под килима с наивистично – извинителна усмивка, но и без излишни кървища и детайлни описания, които биха отвели вниманието на целевия млад читател от важния акцент на смърта насред едно свежо и забавно фентъзи , като това на леля Даяна. Това си е типично нейн подход, удрящ винаги на правилното място, макар и нерядко резултатите от този удар те достигат доста след като и последната страница отдавна е минала пред очите ти. Но уроците остават, и носят утешение и отговори , точно когато потрябва. Ако не сте познали абсолютно неоспоримото думомайсторство досега – отбележете си го непременно.

 Героите са обичайно различни и непознато – незначителни както винаги ,а появата на Хоул , Софи и Калцифър идва след половин книга, но е толкова знакова и подчертано избухваща, че се явява кулминацията на история, която всъщност не е за тях. Централните образи на прохождащи момче и момиче – чираци на магьосник по невнимание, са силно заредени с разбираем хумор и свежест, намигващи към малките книжни плъхчета, които не познават системата за миене на съдове или технологията на пране на мръсни дрехи, както и към възпитаните мамини момченца , за първи път сблъскващи се със света, който очаква от тях да са всеоправни мъже. Книга за възпитанието на интелигентни деца под прикритие, или невероятно свеж и оригинален летен фентъзи роман за ултимативно всяка възраст, или още двеста различни неща, криещи се зад забавни картинки и перфектно оригинално оформление – Къщата е всичко това и много , много повече за всеки отворен към добрите текстове под каквато и да е форма читател.

Истински късмет е , че Артлайн се занимават с издаването на Даян Уейн Джоунс в България – тези книги наистина заслужават специалното отношение към книжното тяло, създадено със видима любов към красотата и носещо много допълнително преживяване към и иначе съвсем задоволителното усещане от самия текст. Това е една от малкото авторки, напълно заслужаващи и дори изискващи такава лъскава опаковка, за да могат техните идеи да попият възможно най-перспективно в читателските умчета, без да отегчават или разсейват във важните моменти, преминаващи непрекъснато под пълна маскировка. А и да не пропусна прекрасния превод, отговарящ напълно на оригиналния стил на авторката по премерен ритъм и нежна простота на изказа, действащи просто ултра зарибяващо и връщащо към добрите впечатлителни години дори и одъртяващи киселячки като скромната ми личност. И до утре мога да редя суперлативи, и няма да излъжа и преувелича дори за секунда. Препоръчвам усещането на всеки.

Advertisements

Даян Уейн Джоунс – розови облаци с демонични крила

2a6b1e704b3aaf560a0e85855588

Многоуважаемата Даян Уейн Джоунс, или в оригинал може би Даяна Уин Джоунс, кой знае, освен баща и, получава моето специално внимание, съчетано с разумния поглед на далечноевропейски четящ, в едно ревю „две – в повече от едно“ при многоуважаемите чобити, тепърва разбиращи какъв нередактируем таралеж в гащи съм от вокално-лингвистична гледна точка. И ползвам уфааа и дългите изречения, навъртени с всички родове и прилагателни, за които съм се сетила на момента. Ми чисто вдъхновение – ето тук:
Автори на бъдещето , идващи от миналото – ще пожелаете ли, а?

Снимка: idlermag.com

 

Замък в небето

Даян Уейн Джоунс

Сякаш са ме чули, даже и послушали някак от издателството, ей! Победа на читателското мнение! Алилуя! В смисъл –  книжката е малко по-малко лъскава от предишното приключение на Хоул, по-мека и издръжлива на дълго носене из дамски чанти, а качеството и е все така високо. Поредната красива, ярка, пъстра, захарно-сладостна история, истинска почивка и удоволствие с великолепна идея, хипер симпатични герои без нито едно изключение и смешни илюстрации за подсилване на наистина топлото излъчване на книжката. Топло е ключовата дума за въздействието тук. Става ми толкова уютно и меко топло от нея, че се връщам някак в далечното си детство и най-щастливите си мигове, които за съжаление мога да оценя и мечтая само на тези мои средни години. Въпреки , че е продължение на основната история на Хоул и Софи, омаскарена така ужасно от онзи японец пацифист с хентай – хомо уклон, те се появяват в пълния си блясък едва в края. Или не точно те.  Тук е завръзката, така че не мога да разкрия повече. Наистина много забавно и леко четиво, силно препоръчвам срещу ужасната , стягаща устремно-менгемно главата ми,  пролетна мигрена. Или каквито и там да са личните ви признаци на депресивна смяна на сезоните. Топъл лъч, мека усмивка, нежно докосване. Колко ли ми е далечен този спомен…

Подвижният замък на Хоул

Даян Уейн Джоунс

Първото, което те привлича в книжката е нейната лъскавост. Буквално. Светлопречупващо фолио у всички цветове на дъгата, я обгръща всецяло, което за съжаление помага на книжката да се наранява и нагъва твърде лесно. Но като се преодолее това странно от моя гледна точка издателско решение, навлизаме в свят, в който привидно нищо не се случва, но пък гъмжи от действие. Да, осъзнавам какво пиша. Историята върви невероятно леко и пърхащо, героите , че дори и негативните , са страшно …сладки? Боже, май наистина са сладки…По книгата знам, че имало и дългичък манга филм, но това което прочетох за него като сценарий , бе доста различно от идеята на книгата. Което пък от своя страна може и да е добре. Реално не можах да се оттърва и за секунда от усещането за манга герои – от онези с огромните трептящи очи, свитите почервенели физиономии с излизаща пара през ушите и схематизирани миниатюрни устички тип случайна точица. Въпреки това, книгата наистина е хубава и безкрайно ненатоварваща, въргаляща се в обилни количества хумор, шарения и магии. Абе, като хартиена манга, ама без картинките. Макар, че картинки всъщност има. Трудно ми е да дефинирам таргета на тази книга, но знам че съм една от тях. И ще чакам втората книга от поредицата ( или поне от вселената на Хоул ) с огромно нетърпение. Само може да се помоля малко, да не е чак толкова светлоотражателна… По-скоро да.