Хиперион

hyperion movie

Очевидно не съм най-подходящия човек, който да се изкаже по обективно погледнато един от крайъгълните камъни на добрия сай-фай от що-годе близки времена като Хипериона на Дан Симънс, но кога точно ме е спирала подобна условност ? 🙂

Почти нечитаем субективизъм ето тук :
Хиперионска чудесия
Съветче – прочетете го поне 2 – 3 пъти ревюто, с четенето идва и разбирането, даже може и да ви харесат бръщолевениците ми след време. Ако ли не – ами толкова съм разбрала, не вадете камъняка и домашното доматено пюре веднага.

Илион&Олимп

Дан Симънс

Твърде прехвалена и съвсем не лоша, но не е моят стил, не е моето си и това е. Безупречни достойнства, може и да си разпечатам по някое време Хиперион и Ендимион, но нещо не ме грабна. Интересна, да – несъмнено, но не ми докосна онази брънка, която ми е така безкрайно важна, за да оценя дали нещо има шанс при мен или не. Въпреки това… По-скоро да.

Песента на Кали

Дан Симънс

Симънс винаги ми е бил малко попрехвален автор. Е да, Илион и Олимп бяха хубави книги, но не можах да се влюбя истински в тях. Може би, ако ми дойде някой ден музата за качествена фантастика ще си променя мнението и ще реабилитирам тези книги, даже може и да прочета от интернет Хиперион и Ендимион, но за момента фентъзито ми е първенеца на нуждите от книжни удоволствия. Но…
Тази книга не е фентъзи, което лесно да преглътнете.
Тази книга няма стил, който да разпознаете.
Тази книга е брутална във всеки един смисъл , който намерите. Ако е филм, режисьорът ще е Шаямалан. Кой друг освен луд индиец може да прави достатъчно истински филм за лудата Индия. Това там е друга вселена. С други правила. Там няма индивиди. Има само човешка маса. Твърде много са. Твърде опасни са. Пълчища. Орди. Цигани. Държавата на циганите. Индия обяснява много неща, но най-вече факта, че не сме сами не просто във вселената, а на личната ни уж родна планета.
Все пак Симънс не е Лъвкрафт, но нещо напомня на безумния ужас от мисълта „Ами ако е истина?“, който съм си задавала безкрайно много пъти от първия ми хорър насам. Може и да съм принципно доста плашлива, но логичността на ужаса е това, което ме кара да изтръпвам при игричките на периферното ми зрение понякога.
Ами ако е истина?
Ако в Индия боговете са истински, а хората са просто тяхната храна, техния източник на съществуване, тяхното гориво? Което е напълно логично имайки предвид , че ако си месоядно и принципно елементарно по войнственост същество е най-логично да си там където храна има в изобилие и тази храна е достатъчно тъпа и примирена, че да не прави проблеми при изяждането си. Ако в Индия жестокостта и пълненето на умрели бебета с диаманти за по-лесно преминаване на границите е ежедневие? Ако в Индия мизерията и миязмите са синоними, а не противоположност на водата и въздуха за скотовете принудени от лошата си карма да се раждат отново и отново в червивата дупка, наречена дом? Ако в Индия начините да умреш са безбожно повече от начините да живееш? Тогава какво?
И аз започвам да мечтая за ядрена гъба над Индия, ако това е истина. Страхът е сила, ако се съобразиш с него. В противен случай трябва да си готов да платиш цена, която бялото ти съзнание по подразбиране отказва като възможна. Но е възможна. Ако Индия е истина.