Кравата е самотно животно

Давид Албахари

161314_b

Не, че съм сигурна какво точно можех да очаквам от подобно нещо, но Книжния Жор ме подкокороса, като разказа така хубаво за книжката – сърбин, пишещ модерни ултра къси разкази, понякога страница, друг път ред. Обикновени думички наредени в уж обичайни, и все пак често красиви ситуации, в които едно движение говори повече от милион страници. И все пак – искаше ми се да имаше милион страници.  Ултра кратката форма не е за мен. Просто ми трябват повече думи, за да усетя автора, света, мечтите му. Тук видях какво срещат очите му , притворени в тъжната сутрин на нерадостния балкански живот. Не се стоплих, не се очаровах, нито възхитих. Може би е твърде модерно за вкуса ми. Или твърде кратко. Какво да се прави, обичам думите. Това е. Все пак колко дълго ревю очаквате за сборник ултра къси разкази?

Всички, които мислят, че биха могли да напишат и по-добро ревю от моето – което никак, никак не е трудно, нали – включете се в конкурса за авторско ревю при Трубадурите!

А любителите на дългата форма биха могли да създадат моя следващ любим голям фентъзи роман и да участват в конкурса на MBG Books!

Къде точно да кликнете за повече информация- вижте в колонката в ляво.

Advertisements