Гук и драконовите хора

Гук не е вашия любим герой. Всъщност той не е ничий герой, освен може би на въображаемите хубавици , странстващи из неспокойните сънища на горкия ни принц тип Иванушка глупака. Но е добър човечец, общо взето – шишкав, незадоволен, тъповат, тесногръд, но и наивно честен, вярващ в хората и човекоподобните и надарен с огромен късмет. Ако ви звучи като начало на класическа славянска приказка – не сте далеч от истината. Гук и драконовите хора е много приятно приключенско фентъзи с обилни дози хумор и леки ненатрапчиви сай-фай елементи, впити нежно в богатия фентъзиен свят от странни привидно човешки раси, стръвни чудовища, скрити богове и неособено технически чудеса . Гукито – нашия набеден видиотен спасител на светлината – тръгва на странно пътешествие с още по-странен и поне за мен неочакван край, който може да издразни вътрешно най-вече активните опортюнисти на така любимата ми развръзка тип – “аз бях смотан пръдльо, но сега съм мастера на вселената”. Приключенията му са водени от абсурден късмет, а не от невероятни лични способности, каквито тумбестия ни герой обективно няма, но почти става ясно в последните редове откъде е дошла щастливата съдба на дребния лакомник. Почти. Хуморът е тънък, приятен и не се скодоуми съвсем грубо с обичайните правила на фентъзи жанра. Но не се заблуждавайте от името на автора – Ричард или Чарлз Еванс –  изписано е по няколко начина на корицата, гръбчето и в самата книга, пример за естествено забавление на малките, странни, обичайно пиратски и отдавна залезли издателства от деветдесетте. Създателят на Гук всъщност е чех със звучното име Владо Риша, сполетян от участта на много български автори да се крият зад западняшки псевдоними само и само да бъдат прочетени случайно от заблудените, но крайно предубедени уж читателски маси. Историята си има и продължение, което никога няма да видим на български, освен по някакво чудо сравнимо с преплитането на няколко халееви комети. За почитателите на Сапковски, с когото несъмнено дори и подсъзнателно ще направите поне един паралел, да знаете, че Риша си пада малко негов духовен брат, вплитащ във фентъзи историята размисли за обществото, деградирането на личността, съсипването на света ни и прочие глумни нещица, за които старателно избягвам да мисля за повече от двадесетина секунди дневно.  Остава ви само да научите чешки и да се устремите към продължението на рядко забавната история попаднала така случайно на българския пазар. Или да поиграете малко на игричката по втората книга – казват , че била забавно изживяване за ентусиасти, въпреки графиката отпреди 10-15 години.

Advertisements