Гробищни истории

Борис Акунин

Книга, великолепна във структурата си , в идеята си, в езика си, в ритъма, драмата и иронията, всеобхватна и едновременно с това крайно опростена… Идеалната книга? Може би е тук заради откровената ми ревност и завист към способността на Акунин да изгради моята мечта за книжна структура… Естествено, не на тази тема, но чисто мечтателски принципно – това би била идеалната книга. Писана е доста разтеглено във времето…може би 7 години, но е  било нужно, за да се насладя пълноценно на пътешествието през шизофреничното раздвоение на автора, делящо се разбира се на двама… писатели, всеки с неподражаем стил, хиляди истории, и мъничко болка сподавена между редовете. Не бих чела другите му книги, просто подозирам, че ще се разочаровам силно. Това е … книгата, която искам да напиша, но с други истории, други герои, и друга сетивност. Останалото… е мечтата… По-скоро да.