Грешен и безсмислен

Стефан Кръстев

Една колекция от истории на ръба между невъзможното и твърде реалното. Разкази за мечти, за търсения, за сънища, за неволно направени избори. Изповед, размисли, себеразкриване и тъмни фантазии. Нещо много лично, много откровено, някак почти неудобно разголващо душата на писател и поет, който просто не може да диша без думите. Кървящи изречения, пълзящи по вените на почти самостоятелно живо същество, водещо свой собствен живот, не човешки, но не и приемливо мека-автоматизиран. Трудно пътешествие сред места непознати и неосъзнати, и за някой като мен, който търси отговорите най-вече в себе си е винаги тежка изненадата да открия въпросите за произхода на щастието вече зададени.

Една страна на еднаквостта претопява различното само за да сподели есенцията на спокойното блаженство с него, което оказва се малко невъзможно. Душата на разрушението се предава пред възможността за единство, и унищожителният дух лесно се успокоява, ако има наистина добра причина. Злото, заключено в клетка не подлежи на превъзпитание и просто чака своя момент, в който ще установи своето право на живот.  И най-красивата мечта подложена на изпълнение бързо губи своя нежен блясък под напора на ежедневието и чакащото навън разнообразие. Съдбата прави странни подаръци на осмелилите се да не подминат, а да помогнат, защото понякога няма друг, а само ти си този, който може да подаде ръка, или да преживее остатъка от дните си с ясната вина, че поне една смърт е по вина на неговото малодушие. Мисълта за изневяра на телата винаги е далеч по-приемлива от необяснимия копнеж по нечия друга душа, който дори неосъществен е предателство по-силно за егото от всякое друго.

Опитът да се постигне съвършенство има твърде висока цена, когато не знаеш, че е добре да се откажеш, когато загубата стане твърде болезнена. Невъзможността да причиниш болка често значи и невъзможност да помогнеш, щом се наложи. Търсейки заместители на топлота откриваме истинските измерения на самотата и студа. Да не пуснеш живота е по-трудно от това да прегърнеш смъртта, а дали е по-смислено – въпрос, практически опиращ до реалното количество пропуснати усмивки. Крилете на красотата често са прикрити в опит за нормалност, и отнемането на всичко различно носи успокоението на ежедневността, но взема със себе си и есенцията уникалност, което зависи от много неща дали е привлекателна сделка. И още много, много подобни разкрития за реалността, прикрита зад богатата фантазия и кошмарната емоция на цяла купчина странни герои, с които като нищо можете да се разминавате всеки ден в градския транспорт, или да сте седяли на един чин в училище, или точно преди малко да сте си разменили по някоя неудобна усмивка в смутена ситуация на миг взаимен интерес. За почитателите на кратката форма, с трудни теми, тъжни погледи и едва угаснали усмивки, фантастични елементи и реална основа за всичко, което може би се случва докато не гледаш. Много, много лично.

 

Advertisements